Нещата трябваше да се променят, Тя го знаеше, а Той смътно се досещаше. Краят наближаваше, набираше скорост и щеше да се изсипе върху главите им като лава. Затова Тя започна с опитите си да го предоврати. Изпращаше му мили съобщения, отделяше от времето си да измисля изненади и да им вдъхва живот. Той също опита, наистина не се стараеше колкото нея, но все пак опита. Нямаше начин да го избегнат. Връзката им се беше изчерпала и ако не приключиха точно сега, в този момент, щеше да бъде по – ужасно и болезнено отколкото когато всичко свърши окончателно. Той взе трудното решение.
Когато подхвана разговора „няма какво повече да си дадем”, Тя изпадна в истерия. Сълзи, крясъци и изпотрошени съдове. Той наистина не я разбираше. Тя беше тази, която усети първите пукнатини. Тя беше тази, която намекваше, че ще го напусне. А сега се държеше като избягала от лудницата. Може би ако ролите им бяха различни – Тя да късаше с него, вероятно не би се чувствала толкова смачкана. На него не му пукаше кой ...