Нещата трябваше да се променят, Тя го знаеше, а Той смътно се досещаше. Краят наближаваше, набираше скорост и щеше да се изсипе върху главите им като лава. Затова Тя започна с опитите си да го предоврати. Изпращаше му мили съобщения, отделяше от времето си да измисля изненади и да им вдъхва живот. Той също опита, наистина не се стараеше колкото нея, но все пак опита. Нямаше начин да го избегнат. Връзката им се беше изчерпала и ако не приключиха точно сега, в този момент, щеше да бъде по – ужасно и болезнено отколкото когато всичко свърши окончателно. Той взе трудното решение.

Когато подхвана разговора „няма какво повече да си дадем”, Тя изпадна в истерия. Сълзи, крясъци и изпотрошени съдове. Той наистина не я разбираше. Тя беше тази, която усети първите пукнатини. Тя беше тази, която намекваше, че ще го напусне. А сега се държеше като избягала от лудницата. Може би ако ролите им бяха различни – Тя да късаше с него, вероятно не би се чувствала толкова смачкана. На него не му пукаше кой с кого е скъсал. Някой трябваше да направи тази крачка. Просто не издържаше да я гледа как се мъчи да поправи нещо безвъзвратно счупено. Така единствено го отдалечаваше от себе си. Задушаваше го. Не беше същото момиче, с което се запозна. Не можеше. Та тяхната първа среща беше преди повече от седем години. Нея я обичаше. Продължаваше да обича онова момиче. Но жената, в която се превърна не я познаваше. Беше му чужда. Всяка нощ заспиваше до нея, а на сутринта я събуждаше с целувка. По скоро по навик, отколкото от обич. Залъгваше се, че това е временна фаза, че Тя ще се върне.

Когато го замери с първия свещник беше с ясното съзнание, че се държи глупаво, смехотворно дори. Но не можеше да преглътне факта, че усилията й останаха безплодни. Направи какво ли не заради него и защо? Пропиля 7 години от живота си заради него. Можеше да направи толкова повече. Добре поне, че когато го срещна беше едва на 18. Не е изгубила кой знае какво. Той, като че ли започна да се отдалечава, когато Тя вече нямаше нужда от него. Тя се промени, Той също.

Но Той не я искаше такава. Знаеше го. Беше влюбен в 18 – годишното момиче. На моменти имаше чувството, че Той и изневерява по този начин. Откачено, но все пак това чувстваше. Веднъж дори Тя  преспа с друг мъж - от плът и кръв, а не някой извехтял спомен. Искаше да си докаже, че поне Тя не е емоционално заседнала в миналото. Разбира се никога не спомена за това пред него. Но след този момент осъзна, че осакатената им връзка има нужда от патерици. Не беше сигурна дали още го обича. Това не беше толкова важно, чувството й за вина я караше да продължава. Накрая започна да става досадна и в собствените си очи. „Глупав Той. Само Той е виновен за случващото се” – убеждаваше се Тя. Но грешеше.

„Мамка, му. Поне да бях скъсала аз с копелето, а не обратното!”