4 дек. 2010 г., 18:03

Толкова крехък в ръцете на Бога

915 0 11
2 мин за четене

Крещеше когато се раждаше, толкова крехък в ръцете на Бога. Чувах виковете ти от земята и се молех Той да те пусне да слезеш при мен. А ти крещеше и крещеше, сякаш искаше да сгрешиш. Когато се изтръгна от ръцете му виковете ти стихнаха бавно и тръгна да падаш. С бясна скорост идваше към мен. Тогава протегнах ръцете си, за да те хвана, но те... те бяха чакащи и уморени. А вътре в главата ми всичко случило се преди, сякаш не се беше случило и чакаше теб, за да се повтори. Ръцете ми се отдръпнаха от теб и ти падна на земята. Очите ми се затвориха. А колко исках да те уловя във времето и да те запазя до себе си. Отворих очите си и те видях да стоиш пред мен, кръвта се стичаше по лицето ми , а моите сълзи ми пречеха да те видя. В миг прозрях как нещо бяло и леко се отделя от тялото ти. То се отдръпна назад от теб и полетя нагоре. Тогава Бог разтвори небето и те улови в ръцете си, като бебе. Но ти вече не плачеше, а се усмихваше с велика радост. Просто се сгуши в него и заспа спокоен, спокоен, че си добре.

 Прибрах се у дома и там напалих огън от всяка ласка, трепет и забравен час. Усетих се закичена в окови. Усетих студ сред огъня и чувах нечий глас, как плахо с бавен тон повтаря:/-Ела/. Погледнах огъня, колко различен е той от небето. Как изгаря, как изпепелява и не оставя нищо след себе си. Той е от онези неща, които просто преминават през човешкото съзнание, а оставят трайни следи. Като ураганите. За миг се усъмних, че това не е моят дом, но съмнението ми бързо се отдръпна. Тук аз всеки път изпитвах болка, а винаги се връщах. Като че ли нещо ме теглеше. Като че ли самата тя ме влачеше след себе си и двете се прибирахме у дома.

Ще се моля за теб, докато се моля за себе си. Обещавам ти. Ще се моля заедно с нея, когато дойда при теб времето да е спряло и да видя усмивката ти. Ще се моля следващият път когато падаш ръцете ми да те хванат, а аз да те задържа до себе си...   

 

 

2003

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...