17 апр. 2010 г., 20:12

Толкова много въпроси

1.6K 0 7
1 мин за четене

ТОЛКОВА МНОГО ВЪПРОСИ

 

Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.

 Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция. 

Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си.. 

Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема на творец. 

 

Има ли достатъчно за всички нас?

 

Не е ли студено за новата ни любов към смъртта?

Цинично ли е да окачим болката в рамката на поредната илюзия?

Може би е твърде късно за поредните догматични разпятия?

Скучно ли е да отровиш любовта в рекламите между филмите?

 

По дяволите всичко!

 

Осъденият на живот има право на последно желание.

Оставете го да сънува смъртта си на странник.

Вярата отдавна изгори балната си рокля.

Времето е за поредният подарък на страха.

 

Последно – има ли рожден ден съдбата?



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...