17.04.2010 г., 20:12 ч.

Толкова много въпроси 

  Проза » Други
1164 0 7
2 мин за четене

ТОЛКОВА МНОГО ВЪПРОСИ

 

Пътник и една вяра - достатъчно описателно, за да стане легенда.

 Гласове, просмукани във влажните стени на изба - достатъчно за една романтична революция. 

Сълзи изпяти - достатъчни, за да откриеш мъртвородените около себе си.. 

Мечти, закачени по стените - достатъчни за реквиема на творец. 

 

Има ли достатъчно за всички нас?

 

Не е ли студено за новата ни любов към смъртта?

Цинично ли е да окачим болката в рамката на поредната илюзия?

Може би е твърде късно за поредните догматични разпятия?

Скучно ли е да отровиш любовта в рекламите между филмите?

 

По дяволите всичко!

 

Осъденият на живот има право на последно желание.

Оставете го да сънува смъртта си на странник.

Вярата отдавна изгори балната си рокля.

Времето е за поредният подарък на страха.

 

Последно – има ли рожден ден съдбата?



© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??