Студената зимна нощ обгърна грешната и вечно раздирана от войни земя. Със своето черно було тя покри обсипаният с жертви, изоставено оръжие и боеприпаси  фронт, сякаш не искаше това да се бе случвало никога, и да прикрие срама на един от най-големите грехове на човечеството – войната...

Война за чужди интереси и власт...

***

С настъпването на нощта вражеският огън бе притихнал. Уморени от тежките боеве, и двете армии се бяха оттеглили и укрепили в окопите, прибирайки ранените си войници. Рядко се чуваха далечни изстрели и вопли на ранени. Единственият бял цвят в тази мрачна картина бе снегът, който валеше усилено, а студеният северен вятър го завихряше.

***

Старият войник стоеше в окопа, ранен от вражеският огън. В едната си ръка държеше цигара, подарена от мъртвите му другари по оръжие. Пушката си бе подпрял от лявата му страна, заредена и готова да отвърне на противника.

Леденият вятър пареше лицето му, а краката му бяха вцепенени от студ.

Със стиснати зъби от болка той пристегна превръзките по раните си,след това отсипа вино на земята за мъртвите си другари...

...но в дясната си ръка той чувстваше топлина, защото там държеше нейната снимка...

Същата тази топлина, която чувстваше и тя, която спеше в прегръдките на съседа...