Неизвестността е най-гадното нещо в живота. Първо – не знам как протича лечението й, второ – без общуването с нея се чувствам някак… непълноценен. Това „обичам те“ в края на последния ни разговор е много объркващо. Хем ме обича, хем не иска да се чуваме и държи на мъжа си. Нямам никаква представа какво ще се случи в бъдеще. Неизвестност – това е равносилно на мъчение.
Пуснах връзки, за да разбера в коя клиника в Швейцария е, но все още не мога да я открия. А и какво като разбера къде се намира?
Не мога да престана да обмислям разни варианти. А е хубаво човек просто да прави каквото смята за правилно, пък да става каквото ще. Ако тя се възстанови, което би било прекрасно, разбира се, ще се чувства задължена към мъжа си за помощта и вероятно ще реши да преустанови странната ни връзка, въпреки чувствата, които изпитва към мен. Това „обичам те“ не ми излиза от главата! Дали не е било просто моментна емоция, на човек, който има сериозни здравословни проблеми. Когато си болен, психиката ти с ...