19 нояб. 2017 г., 17:50
5 мин за четене
Времето, прекарано в ареста, ме е изтощило както физически, така и психически. Срам ме е не толкова за стореното от мен, колкото за глупашката ми убеденост, че е виновен мъжът й. Хубаво е, че поне ми се размина затворът. Но трябва да плащам обезщетение за нанесена лека телесна повреда. Шефовете ми в болницата са ми вдигнали мерника, нищо чудно да ме уволнят. Така е като действам първосигнално. А се оказа, че совите не са това, което са. Ха, ха.
От колегите съм разбрал какво точно се е случило. Карала след някакъв камион. Онзи набил рязко спирачка. Тя успяла да спре, но джипът зад нея–не и я засилил в каросерията на камиона.
Оправили са й скулата, но проблемът с вратните прешлени е сериозен и е довел до двигателни нарушения. Ще ми се да вярвам, че всичко ще се оправи. Ще ме пуснат скоро, така казва адвокатът. Скоро ще мога да я видя. Имам чувството, че ако съм близо до нея, всичко ще се оправи на мига.
Нямате представа колко е гадно в ареста!
Пускат ме. От една страна ми е хубаво, че съ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация