Трагедия за балончета от дъвка, формули за съкратено умножение и моята изумителна некадърност
Не мога да го правя като него.
Не мога като нея. Не мога.
Нищо.
Не мога да пиша с дясната ръка - просто, за да не питат дали съм левичарка.
Не мога да правя балончета с дъвка. А това всеки го може.
Не мога да науча формулите за съкратено умножение
(какво му е съкратеното? Става три пъти по-дълго! Винаги така става... Опитвам да опростя израза, а го усложнявам повече... и моят отговор го няма в дадените. Изобщо не ти говоря за математика, ако се чудиш)
Кривоносата казва, че математиката е точна наука и нищо няма причина. Мрази въпроса "Защо?". А аз обичам да си мъча мозъка точно с този въпрос и мразя нея. Чувството е взаимно.
Не мога да бъда. Като тях. Като теб. Дори като себе си.
Но това не е трагично. Това е просто болен мозък, както казва Г-жа Слънчице.
Трагично е, не че не мога. Просто не искам. Това е инат. Трагичен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алиса Все права защищены
И не мога да правя балончета от дъвка. А най-трагичното е че така и не можах (след МНОГО опити) да се науча да правя кръгчета от цигарен дим. А и не мога да бъда като вас... А и за кво ни е - нека сме просто себе си... Много свежарска творба, хареса ми