Не мога да го правя като него.
Не мога като нея. Не мога.
Нищо.
Не мога да пиша с дясната ръка - просто, за да не питат дали съм левичарка.
Не мога да правя балончета с дъвка. А това всеки го може.
Не мога да науча формулите за съкратено умножение
(какво му е съкратеното? Става три пъти по-дълго! Винаги така става... Опитвам да опростя израза, а го усложнявам повече... и моят отговор го няма в дадените. Изобщо не ти говоря за математика, ако се чудиш)
Кривоносата казва, че математиката е точна наука и нищо няма причина. Мрази въпроса "Защо?". А аз обичам да си мъча мозъка точно с този въпрос и мразя нея. Чувството е взаимно.
Не мога да бъда. Като тях. Като теб. Дори като себе си.
Но това не е трагично. Това е просто болен мозък, както казва Г-жа Слънчице.
Трагично е, не че не мога. Просто не искам. Това е инат. Трагичен.
© Алиса Всички права запазени