Глава 8. – Приятели и съперници (Първа част)

(късната есен на 2019 г.)

И тази поредна сутрин докторът се събуди с ужасно главоболие. Облече се с нежелание, чудейки се как дрехите винаги са пред ръката му, като в стаята всичко е с главата надолу. Таласъмът Герчо доволно се подсмихваше на неговите чуденки и ловко подхвърляше чорапи, панталон, риза. Есента си бе живо лято на юг, ала сутрините вече бяха прохладни, с лек свеж вятър, опитващ се да открадне още малко топлина от хората.

Навличайки ризата, младият мъж усети аромат на любов и седна. Открехна леко вратата и се ослуша. Пълна тишина. Имаше нужда от жена. Гореща и сладка, само негова.

Тръгна към здравната служба ядосан. Какво ли го очакваше днес? Щеше да каталяса до вечерта. После – среща с нова загадка. Задължително трябваше да остане трезвен. Или по-добре пиян от любов. А може би първо трябваше да се качи на мотора и да иде до близкия мотел, където „пеперудките“ винаги му се радваха. След това щеше да решава казуси с онзи неизвестен глас, който не можеше да замести Мария и топлината ѝ.

По улицата бе подозрително тихо. В двора на здравната служба също. Това го изпълни с тревога. Станеше ли така, следваха неприятности задължително извън график.

Дългият тесен коридор винаги го караше да застава нащрек. Прекалено много криминални романи беше прочел. Различи мъжки фигури пред вратата. Сториха му се познати. Седяха на пейката с наведени глави. Странно, дори не подвикнаха за поздрав, когато го чуха да влиза. На една-две крачки ги различи и забави ход. Очакваше го.

– Какво е станало? – с пресъхнало гърло попита младокът, докато ги оглеждаше. А вътрешно изруга: „Най мразя денят ми да започва с шиене на пукнати глави!“

Бай Танас и Кольо Благия станаха неохотно като виновни ученици. Единият беше с цепната устна и вежда, другият с кървяща глава. И ръцете им бяха ожулени. Приличаше на момчешко тийнейджърско сбиване заради хубавица. „Глупости!“ засмя се наум Монката. – „На тяхната възраст! Невъзможно!“

– Влизайте! – отвори вратата на манипулационната и запита недоволно. – Е?

– Малко, ние, такова… – опита се да излезе деликатно от ситуацията Кольо Благия.

– Дотук си заработихте да ви шия без упойка – пресече го ядно докторът. – Внимавайте сега какво ще напиша в документацията.

– Сбихме се – бай Танас почна направо – за една…

– Аха – докато си миеше ръцете и слагаше ръкавици, осмисли казаното младият мъж. – От нашите ли е?

Кольо Благия мълчеше тактично. Монката погледна другия.

– С ченгел да ви вадя думите от устите ли? Нали трябва да кажем нещо на хората? Версия за пред всички – ясно? Сядай – нареди на Благия. – Почваме! А ти мисли дали ще ми кажеш истината – обърна се към кръчмаря.

– Ама верно ли без упойка? – плахо попита пациентът пребледнял.

– Ей сега ще разбереш – каза му лекарят и погледна още веднъж бай Танас. – Цялата истина – или ви почвам на живо!

– Засякохме се при вдовицата – изплю камъчето мъжът. – Без да иска, объркала графика.

– Абе вие не знаете ли, че има и трети? – вече развеселен, ги попита докторът.

– Трети! – извикаха в един глас двамата изненадани.

– Трети! – троснато повтори Емануил.

– И за какво се бихме, Танасе? – погледна го Кольо разочаровано.

– За да ни направи Док по-млади и убави – отговори другият с кисела усмивка.

– И кой е третият мускетар? – обърна се към доктора раненият бай Танас.

– Мускетарите не са трима, а четирима – укротен и леко замаян от месната упойка, поясни Кольо Благия.

– Да му се не види – не скри яда си Танас. – Ние сме идиоти.

– Обаче си оставаме приятели – успя да избоботи Кольо.

– Естествено – съгласи се Танас. – Ама ми се иска да знам конкуренцията.

– Майната ѝ – махна с ръка приятелят му. – Ти си имаш жена, аз си имам една-друга-трета.

– Защо се бихте тогава? – попита ги смаян докторът, разпервайки ръце.

– От гордост – виновно обясни Благия и замълча.

След час двамата приятели отидоха да разкажат измислената версия на селяните – как спрели да пият по едно питие в „Нон–стопа“ на Марчето и някакви пияни младоци им скочили на връщане. Звучеше достоверно, но Монката през целия ден мислеше дали предполагат колко други още върти вдовицата. Приятелите трябваше да останат такива дори когато се окажат съперници. Нещо, в което не бе уверен, но така пишеше в книгите, които обаче бяха едно, а животът – друго. Точно в такава ситуация като студент изгуби Елена. А мъжкото приятелство, заради което я пожертва, се оказа, за жалост, фалшиво.