(късната есен на 2019 г.)
И тази поредна сутрин докторът се събуди с ужасно главоболие. Облече се с нежелание, чудейки се как дрехите винаги са пред ръката му, като в стаята всичко е с главата надолу. Таласъмът Герчо доволно се подсмихваше на неговите чуденки и ловко подхвърляше чорапи, панталон, риза. Есента си бе живо лято на юг, ала сутрините вече бяха прохладни, с лек свеж вятър, опитващ се да открадне още малко топлина от хората.
Навличайки ризата, младият мъж усети аромат на любов и седна. Открехна леко вратата и се ослуша. Пълна тишина. Имаше нужда от жена. Гореща и сладка, само негова.
Тръгна към здравната служба ядосан. Какво ли го очакваше днес? Щеше да каталяса до вечерта. После – среща с нова загадка. Задължително трябваше да остане трезвен. Или по-добре пиян от любов. А може би първо трябваше да се качи на мотора и да иде до близкия мотел, където „пеперудките“ винаги му се радваха. След това щеше да решава казуси с онзи неизвестен глас, който не можеше да замести Мария и т ...