Третият Рим
„Рим е зрял. И зрелостта му е неговото падение, и падението му е неговата погибел.
Има град Византион. Дойде Константин от Рим и превзе Византион; като го унищожи и разруши, изгради град и го назова като свое създание- Константинов град. В него царуваха ромеите до кир Мануил цар, а след това не ще царуват, докато не настъпи денят на гнева с годините…”
„Българинът е млад и докато двама се бият, третият ще бъде пръв; а младостта е промяна на Царството.”
Пандех*
Лятото на 1204 година
Пиер дьо Брашо се подсмихна лукаво при вида на Йоаница* и приближаващата с него свита. После се надигна с безразличие и високомерно изгледа новопристигащите.
Не знаеха ли отговора на новите си съседи българите, та за трети път идваха да търсят мир?! Не бяха ли разчели ясно писанията, че трябва да се отнасят с непознатите до сега властелини на Босфора, не като василевс с приятели, а като подчинени с господар?!
Някак бързо свитата на Йоаница приближи. Открояваше се над всички снажната осанка на българския цар. Стъпваше уверено и спокойно,… тъй, като той да бе господар на новите земи на европейските благородници.
Разговорът потръгна трудно. Не обръщаше взор встрани царят на българите и някак сурово, но трезво и спокойно гледаха очите му. Разчиташе търпеливо всеки жест и дума, безизразни и уверени бяха и погледите на придружаващите го.
Много неща беше виждал френския аристократ, на всичко се беше наситил… Много ръце на благородници бе стискал през живота си, но никога не бе чувствал подобен смут и раздразнение. Помнеше Пиер дьо Брашо как бе отговорил Йоаница преди месеци: „че притежава тази земя много по- справедливо, отколкото кръстоносците византийската столица.”
- Сир- изгледа го накрая с ясния си поглед българският цар- удивляваме се много на големите Ви рицарски подвизи и се учудваме на това, което идвате да търсите в тази страна. От далечни земи сте и сте дошли да завоювате земя... Нямате ли си земи във Вашата страна, които да осигурят нуждите Ви?
Българите се спогледаха, а кръстоносците така и не разбраха подигравката, на която бяха подложени.
В късния следобед младият български владетел напусна Босфора и се прибра в Царевград Търнов.
8 ноември, 1204 година
Тържеството беше към своя край, когато цар Калоян се оттегли в покоите си.
Вече почти месец римската легация на кардинал Лъв бе в Търновград, а коронацията бе логичният апогей на това дълго посещение…
Дълга бе и кореспонденцията на българския владетел с опитния и хитър Инокентий III. Ласкаво го наричаше папата „знатен мъж, смирен и предан”, с „благородство по кръв”, но Йоаница знаеше, кой е истинският вдъхновител и организатор на кръстоносния поход. Че не бе кой да е, а именно самият Божи наместник. Че скрит зад маската на хрисим проповедник, хитър и умен, бе успял да привлече цвета на европейската благородническа кръв. А старческата немощ на Византия и несметните богатства на столицата ѝ бяха привлекли много по-силно пресметливият му и хладен ум, от колкото райските блаженства, които можеха да му донесат усилията за освобождението на Божия гроб.
Какво значение имаше, че вчера папският пратеник бе обявил архиепископ Василий за примас на българската църква?!
Колко тежеше днес кралската корона, която получи от кардинала, заедно със скиптъра и знамето? Можеше ли да се вярва на Инокентий, че признава всички земи на българите, че зачита владетелската титла, наследство от дедите му Симеон, Петър и Самуил? Можеше ли да му има доверие, щом не веднъж му бе писал да стоят далеч от царството му латинските благородници, а те вече тъпчеха китните тракийски полета…Щом нагло и презрително всеки рицар можеше да убие българин или ромеин, да се гаври с жените и дъщерите им, да продаде челядта им в робство. Щом можеше да предаде на пламъците домовете им, да граби и осквернява, без да предизвика гнева нито на Бога, нито на своя сеньор.
Не правеше никаква разлика вдигнатият над главите на българи и ромеи рицарски меч и папа Инокентий III беше наясно с това.
29 март, 1205 година
Влажна и дъждовна бе пролетта на 1205-та и водите на Янтра придойдоха.
Щом приближи реката българският владетел направи знак, че иска да се усамоти.
Опасала Търновград, като змия се виеше вечната Янтра- нямата свидетелка на възходи и слава.
Замислено се вгледа във водовъртежите ѝ Йоаница, после въздъхна..
Току- що бяха се върнали съгледвачите му и новините, които донесоха отново бяха тревожни.
Коварен, непобедим и могъщ бе врагът, настанил се пред портите на българската държава. Неприятел, който с лека ръка потушаваше всеки, дръзнал да вдигне глава. Чернееше Димотика, където се бе разпоредил жестокият граф Хуто дьо Сен Пол, огън и опустошение владееше Тракия…Кръстоносната напаст бе на път да задуши всеки народен гняв, после да посегне на Мизия. До сами вратите на Адрианопол* вече бе и самият император Балдуин Фландърски.
След няколко дни българската армия, потегли на юг.
13 април, 1205 година
- Царю- приближи към стана на Калоян един възрастен ветеран от отряда на съгледвачите - Обсадили са Адрианопол, но открит щурм към града няма. Само укрепения лагер на латинците съзряхме и много стенобойни машини… Но разбрахме, Царю, че са на привършване провизиите им.
Калоян кимна мълчаливо. Само двадесетина километра го деляха от неканения нашественик. Дълги дни и безсънни нощи бе чакал този миг за разплата. Много и различни подробности бе премислил…
Тръгна между редиците на бойците си. Гледаха го познатите очи на ратниците от царските и болярските дружини, пълните с готовност погледи на непознатите люде, що се включиха по пътя към Адрианопол; на млади воини и стари ветерани от походите на Цар Асен, разгромили император Исак Ангел в Тревненския балкан; на бойците, които под дъжд от стрели и камъни бяха се катерили по люлеещите се щурмови стълби, опрени в зъберите на Варненската крепост; на мрачните мъже с не зараснали рани от рицарски мечове и копия, които едва ли щяха да видят отново разплаканите очи на своите жени и деца; на многобройните( четиринадесет хиляди), верни кумански бойци на безстрашния им предводител Коча…
Калоян направи знак към един кумански отряд и бойците пришпориха животните си съм околностите на обсадения град. После кимна към воините си. Незабелязани от никой ратниците му внимателно се спуснаха към долчинките и се прикриха в гористите местности наблизо.
След час отрядът на куманите се прибра. Бяха унищожили добитъка, предназначен за прехрана на латинците и част от ездитните животни около лагера на неприятеля.
Развеселени от преследването, предизвиквали изненаданите благородници, момчетата на Коча през смях разказваха за удивлението на латинците, кога ги съзрели как обърнати на конете си стрелят , яздейки с гърба напред.
А над Адрианопол едрите звезди заблестяха в небосвода и нощта мълчаливо се спусна над българския стан.
Виделината на новия ден току си проправи път между пролетните облаци и завари българския владетел на височината досами стана му. Удачно бе избрал мястото си царят на българите- с широк поглед към низината и в същото време оставайки незабележим за противника.
Вдигна десницата си и леката куманска конница се спусна към латинския лагер.
Щом наближиха, момчетата на Коча забелязаха оживлението превзело противника. Убедени, че са разпознати, конниците свърнаха и поеха в обратна посока.
Изгубени в прахолията на куманските коне, преследвачите се втурнаха да настигнат предизвикалите ги натрапници. Знаеше в този миг Калоян, че в устрема си да догонят конницата на куманите, подмамените кръстоносци не си дават сметка за изминатото разстояние. Щом приближиха стана на българите, иззад хълмовете се нададе бойният вик на леката пехота и нови конници.
За миг ласá, аркани и куки затъмниха небосвода... Падаха едно след друго безпомощните тела на кръстоносците в тежки доспехи. Забиваха късите си ножове в подбрадниците им българските воини.
От лагера на латинците се зададоха нови попълнения.
Не откъсвайки поглед от бойното поле цар Калоян кимна към един от ветераните си.
Щом втората рицарска конница приближи, бойците от втория обръч на българската обсада напуснаха укритията си...
След малко повече от час бойното поле утихна…Лежаха пречупени на земята рицарските копия, пролели невинна кръв в името на „всеопрощаващия и благ небесен покровител”.
Мержелееха се в далечината малцината кръстоносци, успели да се спасят с бягство.
Цар Калоян проследи с поглед бегълците. Знаеше, че отскубналите се от кошмарната сеч рицари дълго щяха да таят в очите си ужаса на преживяното и да го предават на поколенията си.
После въздъхна незабележимо, взря се в окования император Балдуин и заповяда да бъде отведен в Търновград.
***
Чисти и спокойни течаха водите на Янтра, в които се отразяваше синевата над Царевград Търнов.
- Царю- почни се сепна Калоян от гласа зад себе си и се обърна.
Един вестоносец приближи, поклони се смирено, а дрезгавият му глас отекна в тишината:
- Стопява се безразсъдната дързост в бездната на отчаянието, Царю. Току- що дойде вест…От Константинопол…Седем хиляди въоръжени кръстоносни бойци и няколко видни техни предводители, що не бяха на бойното поле, се качват на корабите си и бягат, напускат града завинаги.
„Началото на края на една империя, създадена с насилия и кръв!”- въздъхна младият български владетел. После вдигна взор към Трапезица и незнайно защо се сети за Инокетий III…И сякаш видя как потреперва от злоба и ненавист амбициозният „Божи наместник на земята”...В мига, когато разбере, че е пречупен завинаги всепобеждаващият папски меч.
Една голяма птица се спусна с писък от висините и проряза тишината над Царевград Търнов…Над Третият Рим!
*Пандех- Български книжовник от Средновековието
*Йоаница- Цар Калоян (1170-1207г.)
*Адрианопол- дн. гр.Одрин
© Ивита Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Севделин. Ще се постарая да я подготвя възможно най- скоро.🙂
-
Честита победа. Очаквам новата тема
-
Танче, Тони, Стойчо, благодаря ви!🙂
-
Честито отличие, Ивита!🌹
-
Много се радвам за този разказ, Иви! Честито!
-
Иви, честито първо място!
Все така интересни и хубави произведения да пишеш! -
Юрка, Роси, благодаря ви, приятели!🙂
-
Честито първо място, Иви!
-
Честито, Ивита! 👍
-
Акеми, благодаря ти! 🌹🙂
-
Честито, Иви.
-
Благодаря ти, Иван!
Благодаря ти, Метроном!
Ники, с благодарност!
Метроном, уважавам позицията ти, уважавам и това, че я отстояваш.
За мен лично беше изненада, че исторически разказ беше оценен.
Виждайки какво става днес, това ми дава надежда.
Благодаря на всички, които се отбиха на скромната ми страничка и отделиха от времето си. За мен означава много!
Прохладна и спокойна вечер, приятели! -
Честито, Ивита!
-
Честито и от мен, Ивита!
Но оставам на позицията си. -
Честито първо място, Ивита! Очаквах го!
-
Благодаря ти, Мислителю!
-
Честито.
-
Танче, благодаря ти за хубавите пожелания!❤️🌹
Нека да се посъберат...Обещавам да го сторя.
Между другото, това важи с пълна сила и за теб.🙂
Съзидателен и вдъхновен ден от мен!🍀 -
Харесва ми всичко, което пишеш Иви!
С удоволствие чета!!!
Браво!
Хубав разказ, глас от мен!!!
Трябва да издадеш книга и повече хора да прочетат!!!
Още веднъж от мен успех и поздравления! -
Скити! ❤️
-
Иви, ти си една от немногото тук в сайта, които безкрайно уважавам! А като прибавим и великолепните ти разкази, с които увличаш и са истинско удоволствие за четене, няма как да не се спра!
Усетих, че обичаш рози
, получаваш три от мен 🌹🌹🌹 -
Благодаря ти за уважението да се отбиеш при мен, Скити!🌹
-
Майстор си на разказа, Иви!
Желая ти успех! -
Иван! Благодаря ти за отделеното време, приятелю!
-
Прочетох с удоволствие! Давам ти глас и ти желая успех!
-
Благодаря ви, че отделихте време за разказа ми и оставихте впечатленията си Жени, Ники, Тони и Роси! Благодаря и за любими.
Жени, и на мен ми е на сърце.🙂
Спокойна и приятна вечер от мен! -
Поздравления за историческия разказ! Много ми хареса! Успех и от мен, Иви!
-
Успех и от мен!
-
Успех, Ивита!
-
Гласувах, Иви! Искрено се надявам приза да отиде при теб, защото този разказ го заслужава. Ти го заслужаваш ❤️... а Калоян ми е на сърце, признавам)))
-
Благодаря ти, Злати!
Георги, не ми пречиш!
-
ПП
Коментарно квакане.
То е съвсем ясно от предходния ми коментар, но, типично, същият е прочетен, без вникване в думите му.
Отлично доказателство, всъщност, за казаното в него 🐸🙃🐸
🐸 квак 🐸 -
Благодаря ти, Георги!
Мисля, че доста интелигентни хора пишат тук. Има прекрасни произведения във всички жанрове, на които аз като читател искрено се радвам и подкрепям. Не знам за какво квакане иде реч, щом една творба е аргументирана, щом едно стихотворение носи наслада за сетивата, щом една картина или фотография може да докосне човек...
Но, както и да е...Всеки има гледна точка. -
Харесва ми, Иви! Имаш подкрепата ми! Успех!
-
Ивита, в този сайт, а и не само тук, спорове няма.
Това е квакане, в което всеки се опитва да надквака другия, но без да иска да чуе, какво му квака той.
Точно това и отразявам в днешната си творба, в която иначе няма абсолютно никакъв смисъл. Отражение на безсмислието и в тукашното, но не само, блатце!
И аз, като Димо, приключвам с включванията си тук.
Квак! -
Първото твърдение ще да е вярното, Метрономе!🙂
Благодаря ти и аз! -
хаха... права си. Това е най-голямото доказателство, че македонците са българи... или ние сме македонци - както е според тях. Ивита, македонците са нашето огледало, а ние тяхното. Смешното е, че се присмиваме взаимо от двете страни на огледалото едни на други. Това е нашият общ ''велик'' патриотизъм стигащ до смехотворен абсурд.
Скопие е Третият Рим... току що стигнах до това прозрение. Благодаря, Ивита. Аз бях дотук! -
Благодаря ти, Георги!
Докато ние тук спорим кой по ред "Вечен Рим" е руската столица, комшиите от Македония не спят.
Относно пилона...И на мен ми идва в повече подобна идея.
Хубав ден от мен! -
Заявяването и преди всичко доказването на право за приемственост спрямо политическото, културно и религиозно наследство на " Вечния Рим" би било невъзможна за изпълнение задача без образования български книжовен елит Техните трудове се превръщат в мощно оръжие доказването на българската държавна и църковна автокефалност, датиращи още от първата третина на 10- ти век. Благодарение на тези оцелели произведения можем да очертаем рамките за етапите на развитие на българската имперска идея. А " Пандеховото пророчество" е показателен пример за прогреса на имперските амбиции на България по времето на Цар Калоян."Промяната на царството" възражда"Вечния Рим". Прехвърля го от Босфора на север!
-
То и... трети райх имаше, а и вечен щеше да е...
Тъжно е, тъжно това търсене под не вола, а под коча, теле.
Това, че сме основоположник на всички цивилизации вече не е и история, на фентъзи повече прилича.
Но съвсем готов да чуя "доказателства".
Чакам такива за Шумен, Египет, също така за древните цивилизации на територията на Китай, както и на Латинска Америка.
А и за Атлантида, каналите на Марс, кухата Луна...
- Господ е българин - не е цитат от Библията, ако бе така, щях да замълча.
А може би и наши роднини са избили неандерталците за да пребъдем през вековете?
И тук разбрах ролята на новия пилон - около него ще танцува родната История, която е достатъчно богата и без нуждата от кражби на чужда такава! -
Благодаря ти, Блу!
Дори и след политическия крах или разпад на някои от своите духовни центрове, " Вечният Рим" не умира, а просто се премества в друга държава- процес, известен на средновековните автори като" translatio imperii". След разпада на Западната Римска империя през 5- ти век, за източните василевси няма никакво съмнение, че " Вечният Рим" се е преместил в Константинопол("Вторият Рим". Това е видно във всеки византийски хронографски труд от периода 6- 15-ти век.
През 1204 г. обаче кръстоносците нанасят съкрушителен удар на Византия и превземат столицата и- обстоятелство, което бива използвано от много български владетели през последвалите две столетия, като част от аргументативната обосновка, защо българската столица е всъщност новият "вечен" "Трети Рим". -
Точно така е, Блу. Москва е Третият Рим. И тук е без значение, дали Русия е ''Империя на злото'' или на ''доброто''. Въпросът е, Кой е Третият Рим. А Третият Рим е Империя, защото е последен наследник на Първия Рим, който Е Империя!.
България не е била никога Империя. -
Много харесвам историците Кой бил написал, кой бил преводач... Ами ако не могат или не искат да пишат? Ами кой забрави, че сме и траки? Те не пишат, те се забавляват и постигат каквото си искат. За мен Те са богове. Както и ние.
За историците. Ами Тервел? Той що е? -
Хубаво написан разказ, Ивита, но Метроном е прав. " Първоначалната идея за нов Рим е на цар Иван Александър през 14 век, но за съжаление тази негова идея не се въплъщава , тъй като през 15 век България вече не съществува на картата.
След загубата на двете основни православни християнски държави в Европа – България и Византия,единствената православна църква, която не се намира под шапката на Османската империя е Руската. Многобройни духовници от България и Византия се стичат по руските земи и засилват процесите на превръщане на Москва в център на православието. Използването на църковнославянския /старобългарския/ дава необходимата спойка за общото дело по възстановяване на центъра на православното християнство на ново място, а именно Москва. Концепцията за Москва като Третия Рим е видна от писмата на монаха Филотей до Московския велик княз Василий III през 1510 година. Там монахът определя Василий като наследник на делото на Константин Велики" -
О, да. Възможно е и това.
-
Остава само да чакаме, Метроном.
А може и отдавна да е сред нас и все още да не сме го разпознали.
Гедеон! 🙂 -
"Една голяма птица се спусна с писък от висините и проряза тишината"
И на това съм доволен -
Относно Антихриста, Ивита - той ще бъде евреин по произход от Даново коляно.
А от кой регион на света ще се пръкне, това не е ясно. Според едни, ще дойде от Иран или други части на ислямския свят. Според други от Лондон или САЩ. Според трети от Русия - напълно възможно е. Може от Украйна да е... или от Полша... от всякъде може да е. Но понеже ще е бял (семит) - едва ли ще е от Африка или Филипините например. -
🙂Докторе, освен да те направим цар...Не виждам друг по- пряк път да влезеш в исторически роман.
Хубаво е, че ни остава време и да се пошегуваме.
Щастлив и на теб! 🙂 -
За народа Онге аз съм много висок мъж, а според Фройд имам прекарани травми в детството. Много ще ми е интересно в исторически роман, как бих бил описан.
Щастлив ден, Колега! -
И в историческите романи е същото, Докторе.🙂
Между другото, Цар Калоян наистина е бил много висок мъж.
Благодаря ти, Колега! Успешен ден ти желая! -
Възхитен съм, че даваш метеорологична прогноза по дати на 13 век и данни за нивото на река Янтра в сантиметри, както и психосоматични профили на наши и чужди владетели.
Извън шегата ти давам глас за конкурса, въпреки че и той е шега -
Благодаря ти още веднъж, Метроном.
Мисля, че най- важното е да четем правилно историята. Колкото до патриотизма...И до ден днешен не е долюбван от някои хора, защото сплотява...Но това е друга тема.
Радвам се, че постигнахме поне в едно нещо съгласие и то е да не водим излишни спорове. Хубав ден и на теб!
Между другото: Ние СМЕ значими!
Българският род стои в основите на човешката цивилизация! -
Ивита, съжалявам... гледам глобалната картина, не се подвеждам по дребнав патриотизъм и цитати. И няма нищо унизително в това, че България не е Третият Рим - ами НЕ е! А ти вярвай на когото и на каквото ти е присърце. Хубав ден от мен.
Няма да водя излишни спорове.
Напъните ни да се усетим значими, барем в собствените ни очи е смехотворен... почти гротеска.
П.П. ...и Да - тук не говорим за ''филство'' и ''фобство''. -
Маестро, Дани, Юрка, благодаря ви!
Метроном, цитатът в началото на разказа не е случаен. Благодаря ти! -
Католико-протестантският Запад воюва с източно-православният Изток. Тази война е от векове. Ние, бидейки източно-православни се надупихме на Запада, който изконно е враг на Православието. Украйна направи същото и дори стигна твърде далеч. Това е вековна война и противостояне между Западния Рим и Източния Рим - първом Константинопол, а понастоящем Москва.
-
И Първия, и Втория, и Третия Рим са Империи! А Четвърти Рим няма да има.
Сори, че ''похулих'' патриотизма на патриотите, но не яжте рибата с костите - първо я почистете от глупости. -
Успех, Ивита! 👍
-
Сега ще се опитам съвсем накратко да се обоснова.
Рим е Империя. Втория Рим - Константинопол, също е Империя. Западна Империя с център Рим и източна - Византийска Империя с център Константинопол. Двете Империи започват да си съперничат и дори воюват помежду си. Москва става приемник на Константинопол, който от своя страна бива завоюван от друга Империя - Османската. Руската Империя е Третият Рим. Дори след като православната монархия в Русия е отстранена, СССР също е Империя (независимо от богоборческия характер на властта), чиито сателит бяхме и ние. Днес Западната Римска Империя под егидата на ''обидинения запад'' (САЩ, Канада, ЕС) воюва с остатъците от източната Римска Империя - Русия.
Къде тук се вписва Търновград?! България никога не е била Империя. Търновград престава да бъде столица преди 500г. грубо казано.
В момента сме сателит на приемника на западната Римска Империя. А ''хроникьорите'' могат да се хванат за палците на краката. -
Впечатлен съм! Силен и аргументиран текст. Глас и успех Увита!
-
Пишеш много вдъхновено, Иви и словото ти е подплатено с факти.
Впечатлен съм и с радост давам глас за прекрасното ти и толкова важно за нас българите повествование! -
Много по- късно! ... Благодаря ти, Стойчо!
" И когато московските князе се зацариха..." Точно! -
"Много взеха,но забравиха"...
Какво ли не отиде на север и изток от земите на българите?
И писмена и слово,ведно с Вярата Христова!
И когато московските князе се зацариха и зародиха с наследниците на Византия-Константинопол в лето 1453 вече бе превзет от Султан Мехмед Втори...И тъй Московията се нарече Царство,а пръв Патриарх на Москва и цяла Русия беше българин.Оттам дойде идеята за Третият Рим!
Успех, Ивита! -
Благодаря ти, Акеми! Няма как Москва да е Третият Рим, който загивайки води Антихриста. Та той е с петолъчка на челото...
Разказът ми е исторически базиран и няма никаква цел да разделя русофоби от русофили. Единственото му предназначение е доближаване към историческата истина, която не може да бъде подкупена. Истина, която ни напомня, че преди всички фобии и чужди ласкателства сме българи. -
Глас от мен, Иви. Явно двамата с Анани сте на историческа вълна.
-
Лека вечер и на теб!
-
Благодаря ти, Метроном.
Рибата ме предизвиква само да я ловя, после да я пускам!
Третият Рим е старопрестолната ни столица. Не го казвам аз, твърдят го хроникьорите.
Благодаря ти за коментара и приятна вечер! -
Третият Рим е Москва!
Това може и да е като рибена кост в гърлата за мнозина, но никой не ги е насилял да ядат рибата с костите.
''А падне ли Третият Рим - четвърти няма да има. Тогаз ще дойде и Антихриста''.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
