„Рим е зрял. И зрелостта му е неговото падение, и падението му е неговата погибел.
Има град Византион. Дойде Константин от Рим и превзе Византион; като го унищожи и разруши, изгради град и го назова като свое създание- Константинов град. В него царуваха ромеите до кир Мануил цар, а след това не ще царуват, докато не настъпи денят на гнева с годините…”
„Българинът е млад и докато двама се бият, третият ще бъде пръв; а младостта е промяна на Царството.”
Пандех*
Лятото на 1204 година
Пиер дьо Брашо се подсмихна лукаво при вида на Йоаница* и приближаващата с него свита. После се надигна с безразличие и високомерно изгледа новопристигащите.
Не знаеха ли отговора на новите си съседи българите, та за трети път идваха да търсят мир?! Не бяха ли разчели ясно писанията, че трябва да се отнасят с непознатите до сега властелини на Босфора, не като василевс с приятели, а като подчинени с господар?!
Някак бързо свитата на Йоаница приближи. Открояваше се над всички снажната осанка на българския цар. ...