Знамена...
Седяха бай Ставри и Никола и играеха табла.
Седяха и играеха, както всяка вечер от деветдесет и кусур години...
Деветдесет години ли? Гледаш ги на по 35-40, най-много да им дадеш, но те седят всяка вечер от деветдесет години и играят табла! Значи, интересна и дълга история. Интересна, но от дължината ще скъсим.
- Шест и пет - обяви на глас Никола заровете си.
- Тази вечер пуст късмет имаш, бе.
- Късмет имам всяка игра, бай Ставри - ухили се Никола - Нямам в смъртта...
- Пак ли ще говорим за това? - намръщи се Ставри.
- Един път само и всичко свършва - стана сериозен и другия.
- Ей - замахна с пръст байьо - Казах ти тогава, казвам и сега. Недей да искаш прошка за грях за който и ти не можеш си прости.
-Аз, няма значение дали ще си простя. Прошка трябва от теб и Господ. А той я даде.
- Дал я бил. А си още тук... ...