Три смешно – тъжни истории

ДОФМ (*)

      Поръчваме на западна фирма да ни достави тяхната си автоматична система, с нашата си добавка - да се управлява и с допълнителен сигнал – нули и единици, кодирани с промяна на фазата на всеки 16 такта ... На практика нищо сложно – имаме една идеална синусоида, която в нужния момент кръцваме или добавяме половин период. Модулаторът беше елементарен, ама приемника беше много кисел. Заиграх се, направих поне десет идеи на твърда логика и ... на практика – резултатите бяха отчайващи. Проблемът беше, че при смяната на фазата на осцилографа се къдреха небивали кривулици , които бяха доста странни и не подлежаха на никаква логика и никакво укротяване.

       И стигаме до купона ... Дойде делегацията, като там присъстваше румен голобрад младеж, факир по микропроцесорите. Да си призная – завиждах му, защото тези чипове тогава бяха модерни и връх в компютърната техника. Размяна на любезности, общи приказки, и накрая той се изтъпанчи отпред и започна да говори ... глупости – щял да мери фронтовете на сигнала в момента на модулация. Вероятно по силата на моето невежество при воденето на такива презентации, ми накипя и размахах снимките от осцилографа, всички млъкнаха, докато най накрая им казах единствения възможен начин за декодиране – да се мери фазовото изместване, когато вече сигналът се е успокоил ... И тук се случи следното – младежът си глътна езика, всички застинаха и ... тяхната шефка на делегацията каза ...

      - Защо не дойдеш на работа при нас?

      Конфузът беше пълен – зад мен седяха нашият Директор, прекият ми шеф, Партийният секретар ... тишината беше пълна ... Естествено, че казах, че ‘тук работата ми харесва’ ... впоследствие чух за разни приказки за междуфирмени отношения и за обещанието на западняците да не ни крат кадрите ... Но най – големия хит по повод на тази история се случи след няколко години. Говорим си с един колега на професионални теми, а той въодушевен ми разказва:

      - Печена е тази фирма и такъв гениален способ да дешифриране на сигнала с ДОФМ се измислили – представяш ли си – изхитрили са се да мерят фазовото изместване на сигнала по средата, между моментите на модулация ...!

      Онемях ... и тогава си дадох сметка как всеки един от присъстващите е оценил ситуацията от своя гледна точка ... сигурно е било голямо кълбо от емоции и е имало много истини ...

Шофьорски изпит

      По мое време шофьорският изпит се провеждаше доста интересно. Две коли, нашият си инструктор, шестима изпитвани и естествено – Изпитващият. Аз съм на волана, моят инструктор е зад мен, двама кандидати са седнали в колата и чакат своя ред. Изпитващият сяда в предната кола, до него на волана е друг изпитван, там също седят и другите двама кандидати, а мене ме дебне в огледалото – ще изпитва едновременно двама ни. Инструкторът подскача зад мен и ми нарежда да следвам предната кола, като не забравям левия мигач. И ... шоуто започва ... Предната кола дава газ и без мигач се изнася на платното, а от ляво – фучат редица коли. Започвам да подскачам, че ще изпусна водещата кола, която след няколко метра спира и Изпитващият идва с люто изражение и сяда до мен ... явно първият е бил скъсан веднага. Инструкторът зад мен подскача, ама не смее да каже нищо ... карам си колата по каноните на изкуството, когато се озоваваме на голяма улица със широк остров по средата ... стигаме до Т кръстовище и Изпитващият с леден тон иска да обърна колата там обратно. Ами – дотъртям се до кръстовището, пускам ляв мигач , ...чакам онези с предимството да се изнижат и едвам успявам да се напъхам след първия ляв завой в очертаното островче на пресичащата улица зад предната кола ... чакам, подскачам , ... Инструкторът зад мен вече очевидно подскача ... най накрая се появява дупка и аз правя втория ляв завой ... След десеттина метра Изпитващият ми казва – ‘Ясно е нали?!!!’ ... кара ме да спра и да си ходя по пътя, а инструкторът ядно ми нарежда, че след първия завой е трябвало да пусна пак левия мигач ... ‘Майната му’ си мисля, напътвайки се към института – там си предавам курсовата работа по Теория на Вероятностите, написана върху трамвайно билетче, а после си взимам и изпита по физика от раз ...

      След два дни пак съм при моя инструктор да го моля за още часове по кормуване – той ме изгледа учудено и ми вика – ‘Ами ти не разбра ли че си минал??!’ ... Явно толкова съм бил стресиран ...

Мис Карнавал

      Зала ‘България’, абитуриентски бал от онези години ... По незнайни критерии съм избран в журито за конкурса за ‘Мис Бал’ ... Бауууу , беше толкова нетривиално да се кипря като съдник за красотата на наконтените ми (вече бивши съученички) на подиума, под светлината на прожекторите и под погледите на празнуващите от цялата гимназия ... Беше толкова неочаквано, че се видях като в небрано лозе ... извадих си листче и моливче и старателно записвах номерата на участничките с коментари – ‘Това – да‘ ..’Това – не’ ... ‘Това – може би’ ... пфууу , дълъг списък излезе. Събрахме се накрая членовете на журито, аз извадих листчето и ... се започна голяма дискусия ... Точката сложи водещата – опитахме се да кажем някакво мнение, но тя като заслужила артистка и много печена в тези работи ни смота, тегли една едноминутна реч, по време на която ние бяхме натикани в ъгъла и кимахме като малкоумни ... ‘Тази ще бъде! ‘, отсече тя. Подвихме си опашките, тя обяви победителката ... и ... с това всичко свърши.

      Впоследствие ми обясниха, че избраната Мис Бал й е била племенничка, дотикаха я до участие в един филм и ... с това се свърши.

      Истината ... всеки си има истина, ама хората са различни и за това истината е многолика. Най резонно е да се пише за паралакса в оптиката в романтичните истории ... Тези три историйки – за мен са смешни и носталгично наивни спомени, за вас – не знам.

(*)  ДОФМ  - Двойна Относително Фазова Модулация