Тридесет и втори етаж
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
Тридесет и втори етаж
Четири и половина вечерта. Сутринта. Все едно. Мръсен, стар, облицован в подуто от влагата дърво, асансьор. По стените му се мъдрят умни послания за развлечение на зрителя. Поглед в зацапаното огледало. Зачервени очи с торбички под тях. Пропита с пот бяла прилепнала тениска. Черни къси гащи, които му стигаха малко под колената. Много джобове.
Толкова беше друсан, че не знаеше нито къде е, нито кой е, нито как изглеждаше майка му, а да не говорим за името й. Засмя се и започна да се превива от смях. Падна на пода и заблъска по него с едната си ръка, а с другата си се беше хванал за корема, който конвулсивно се свиваше от пристъпите на неконтролируема еуфория. Едно от копчетата на таблото светеше в червено. 32 етаж. Малко прозорче над таблото показваше числото 8 и постоянно и прогресивно се сменяше.
9... 10... 11... 12.
Марк спря да се хили като идиот и отново се надигна. Ева беше права, когато каза, че тази пратка е била страхотна. Идваше чак от Колумбия. А там знаят как да правят кокаин. Сладък бял кокаин! Този прелестен прах, който така нежно изгаря носа и унищожава и без това ненужните клетки на ненужния ни мозък! Ах, ти, Бог на боговете! Нека е вечна славата Ти и нека никога не спираш да течеш по вените на блажените!
Марк започна още по необуздано да се смее. Кихна. Успя да сложи ръка пред лицето си, но в шепата му освен обикновената плюнка се мъдреха няколко капки кръв. Марк ги погледна тъпо, а после се засмя още по-силно.
14... 15... 16...
"Мамка му, колко бавно тече шибаното време" помисли си той. После се сети, че бяха изпушили тлъста цигара пълна с холандска трева и си обясни странното усещане за забавяне на времето - не то се движеше бавно, а той се движеше по-бързо от него. Чаткаш ли ? Движеше се по-бързо от Вселената. От тази мисъл го напуши на див кикот и той започна да се киска като малка ученичка, която за пръв път е разбрала другото значението на думата "свирка". Като се сети за духане, в съзнанието на Марк изскочиха сцени от преди няколко часа. ЧАСА?! Сякаш бяха минали цели години. "Мамка му и прасе, този кокаин наистина ми стопи лагерите!"
18... 19... 20...
Онази курва Елена го беше ухапала така силно по члена, че още го наболяваше малко. Марк не беше сигурен дали му се привидя или наистина бликна малко кръв. Нищо. Нали тя после го отнесе целия в шибания си гъз! Той се захили бясно и заблъска с юмрук по огледалото. Какво ли щеше да си помисли неговата "любима", ако го беше видял как опъва Елена и другото момиче... как се казваше... майната й - така или иначе беше някакъв боклук, който не си заслужаваше усилията. Горкото момиче, тя наистина го обичаше. Марк спря да се смее и се замисли. Господи, тя наистина го обичаше! По дяволите, копеле, как можеш да нямаш грам съвест! След всичко, което си й сторил, тя все още е с теб и пак ще бъде с теб. Точно тя те прибираше от онази канавка близо до изоставената сграда на завода, когато за пръв път си заби хероин във вените. Дъждът валеше като из ведро тогава, а ти беше обелил поглед, ченето ти висеше и се пълнеше с вода и кал, а ти точеше лиги като някой олигофрен. Милото момиче, сигурно се е уплашило до смърт тогава. Само да знаеше колко ти беше готино на теб, а? Тя пък е някаква такава чиста. Какво разбира тя от всичко случващо се ?!
24... 25... 26
Почти стигнахме. "Леле, дано Никол не ми се сърди", помисли си сериозно Марк. Щеше да й купи цветя, бонбони, да я заведе на кино. И то трябваше да го направи преди дилърът да му се обади, защото тогава просто щеше да пропилее откраднатите от чантата на майка си пари за дрога. А Никол... е, тя го обича, ще го преживее. Сърцето му бясно препускаше в гърдите му, потта се изливаше на килограми от измъченото му тяло. Марк отново се погледна в огледалото. Имаше страхотно изпито пожълтяло лице, прекрасни червени очи, които щяха да изскочат от мястото си на кухата му глава. Вените му се бяха подули толкова красиво,че бяха за снимка. Устата му беше пресъхнала. Трябваше да пие вода в най-скоро време или щеше да припадне.
27... 28... 29
Още малко остана. "Стана ми хипер горещо в този смотан асансьор", помисли си Марк. Майка му сега сигурно спеше. Жената беше истински ангел. И по този повод е получила чудесен син. Е, ще преживеят някак си и този месец. Посмъртната пенсия на баща му май още трябваше да се изплаща. Марк се зачуди дали вече не е станал твърде явен с кражбите си, но после мисълта беше отнесена на някъде както хилядите други мисли, свързани с другите. Дрогата не позволява такива мисли. Те са за ежедневието. Сега си в царството Небесно - тук само ти си важен. Заеби ги всички, те не те разбират. Никой няма нужда от теб и ти нямаш нужда от никого. Аз съм твоя приятел! Обичай ме!
30... 31...
Марк усети свиване в гръдната област. Хвана се силно за тениската, ноктите му се забиха в потната му плът. Цялата лява част на тялото му изтръпна. Усети как коремът му се преобърна. Повърна. Гнусната жълтеникава смес от пица и стомашен сок тупна на земята като развален домат. Марк падна на колене. Болката в гърдите му беше непоносима. Едвам дишаше. Мозъкът му работеше на бясни обороти, но не можеше да осъзнае какво става. Марк щеше да припадне по лице, но за щастие сложи дясната си ръка за опора, докато стискаше бясно гърдите си с лявата.
32...
*ДЗЪН*
Марк падна в собствената си повърня и умря. Последната му мисъл в главата беше... беше много хубава и красива мисъл.
© Иво Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хаха, стана ми смешно от червената точка 18+, защото и на моите разкази често ми я слагат
иначе за разказчето - хареса ми много, грубият език също ми хареса (и в него може да има красота), и си много прав, че нещата трябва да се гледат абстрактно, дрогата е просто пример, има хора пристрастени към секса, парите, религията дори, може и към банани да си пристрастен и в големи количества, те пак ще бъдат вредни. Прав си и, че понякога условията подтикват към някаква зависимост, но пак е въпрос на личен избор, силните хора се справят, слабите се поддават. И в заключение (че стана дълго) ще кажа, че всичко във всяко нещо има малко отрова, само дозата прави отровата -
Алкохолът е легален. Въпреки че е много по-опасен. Но нека не превръщаме това тук "дискусник" на тема "Лошо ли е да се друсаш?" Така или иначе повечето сигурно мислят,че след като човек изпуши една цигара марихуана и после 4-5г след това 100% е в гроба. "Не убива първата доза...убива последната". Освен това,за да пристастиш и да се самоубиеш по този малоумен начин се изисква много повече от веществото. Трябва да има подходящи психологични условия,защото само в-ва като хероина водят до физическа зависимост(която се лекува като всяка друга болест за 2-3 седмици). Не се нахвърляйте в/у всичко,което е "утайка" на обществото. Нали уж едно общество трябва да е хуманно?! Човекът си е човек и не можеш просто да сложиш една рамка и да кажеш,че всички извън нея не заслужават да живеят. Определено това е много хуманно!!! Чудя се как сме излезли от Средновековието,ако все още имаме такова мислене?!
Поздрави. -
Най-много не понасям наркоманите за това, че заради своето удоволствие и умствена недостатъчност, стават причина за нещастието на всички, които ги обичат. Нещо повече! Обществото приема за естествено да "обслужва" техния порок с обществени средства, вместо да даде същите пар за творците на изкуство, например. Защото тогава не се отнасяме по същия начин и загриженост към алкохолиците или ... Откъде накъде? Нали това е техен избор?
-
Ми тъпи са,я..щото убиват по-бързо от кафето със сигурност!!
-
Наркотиците са тъпи ? Погледни по-общо на нещата - наркотиците са само една от всичките зависимости. Милена,да не би ти случайно да не си пристрастена към нещо ? Хайде,давай признай си! Вероятно не можеш без кафе или пък си пристрастена към чистотата,а може би обожаваш да гледаш съседите всяка вечер с новия си бинокъл. Сигурно като Марк Твен отказваш цигарите милион пъти
Кажи си - тук сме само наши хора. Истината е,че хората обичаме да сме пристрастени към нещо. Дрогата просто е най-популярна след цигарите,алкохола и любовта. Айде не се цупете! Погледнете абстрактно на нещата и ще видите,че съм прав Дори и да не си зависим към нищо пак е мания и зависимост към независимостта Предупредих ви да гледате абстрактно! Поздрави от слъчевия град -
Тъпа дрога,толкова красиво е без нея всичко.
-
Много разтърсващ разказ...За жалост това не е измислица,а една ужасна реалност.....Толкова млади хора са си съсипали жовота по този жалък начин!!!
Поздрави за засегнатата тема Иво!!! -
Ужас!!! Дали наистина осъзнават какво причиняват на себе си и на близките?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
