ВНИМАНИЕ : Разказът може да се стори на някой читатели доста противен. Не е разказ на ужасите, но все пак съм употребил доста груб език и някой сцени не са особено лицеприятни.
Тридесет и втори етаж
Четири и половина вечерта. Сутринта. Все едно. Мръсен, стар, облицован в подуто от влагата дърво, асансьор. По стените му се мъдрят умни послания за развлечение на зрителя. Поглед в зацапаното огледало. Зачервени очи с торбички под тях. Пропита с пот бяла прилепнала тениска. Черни къси гащи, които му стигаха малко под колената. Много джобове.
Толкова беше друсан, че не знаеше нито къде е, нито кой е, нито как изглеждаше майка му, а да не говорим за името й. Засмя се и започна да се превива от смях. Падна на пода и заблъска по него с едната си ръка, а с другата си се беше хванал за корема, който конвулсивно се свиваше от пристъпите на неконтролируема еуфория. Едно от копчетата на таблото светеше в червено. 32 етаж. Малко прозорче над таблото показваше числото 8 и постоянно и прогресивно се с ...