ТРИТЕ ВЕРСИИ
Приличахме на корабокрушенци още преди корабът да е отплавал. Не знам, но аз - със сигурност - да. Може би за последен път се разхождах по този претъпкан мостик, заглеждах се в лицата на хората и се мъчех интуитивно да отгатна с кого от тях евентуално бих се чувствал най-добре върху някоя дъска, сал или самотен остров. Опитвах се да проникна зад тая привидна веселост и нехайство, зад бъбривостта и прекаленото жестикулиране на хора, на които предстои да отпътуват нанякъде. Странно, но водата ни сближава - дъждовете, реките, моретата. Не въздухът, а водата. Сигурно нейната по-плътна действителност. Сближава, не е може би не най-точната дума, но ни кара да се чувстваме по-близо един до друг, така че щем - не щем, опознаваме се по-добре.
Седях на една пейка, точно срещу трапа и наблюдавах чакащите, които показваха бордовите си карти на две служебни лица. Почти всички изглеждаха малко притеснени, когато поставяха крак на първото стъпало и по този начин се разделяха със земята, ...