14 мар. 2005 г., 17:58
11 мин за четене
17май, `91
Беше прекрасен слънчев ден, сравнително топло и
приятно за дълги разходки. С Андрей бяхме излезли малко да
походим из парка, преди да отидем на партито по случай
рождения ден на наш близък приятел Мишо.
Вървяхме бавно.Първоначално мълчахме, а после Андрей по моя
молба заразказва някаква несъществуваща "истина". Обичах да
слушам разказите му. Те винаги бяха
интересни, специални, различни...
Вгледах се в него - стройно момче с разрошена червеникава
коса, вееща се на една страна и тези негови сиво - черни
очи, оставащи незабравими в съзнанието ти, а насмешливата му ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация