26 нояб. 2010 г., 12:58

Троянският манастир 

  Проза
707 0 6
2 мин за четене

ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР

 

       Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Нас­реща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни бо­рове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песен на реката. Слуша и си спомня толкова неща. Манастирът е сърце на тишината и покоя тук, гнездо на минала и настояща слава, най-здравата и сигурна крепост на българския дух през ве­ковете.

Прекрачвам смирено прага му. Вървя бавно по из­търканите от безброй крака чела на камъните по калдъръма. И чувам сякаш да отекват стъпките на дякон Левски. И още по-назад се връщам, за да срещна вдъх­новения зограф Захарий, оставил отпечатъка на своя гений по фреските, да се чете за вечни времена.

       Стените тук са чули и видели много, но си мълчат. Говорят само с олющените потъмнели стенописи. Там нечия ръка е дръзнала да съизмерва майсторството си с ръката на самоковлията. Но може ли недостижимото да се достигне и неповторимото да се повтори? Боите гре­ят ярко днес нанесени, но го няма живецът, кой­то блика от краските на легендарния зограф. И сцените са някак мъртви и сковани, докато другите, от времето ранени, пак дишат и живеят.

       Всеядното време всеки ден е отхапвало по малко от блясъка на фреските и те са потъмнявали. И днес е тъжно като ги погледнеш. Неуместна е намесата на реставратора-художник, шарил с боите си по светостта им. Уж всичко е изписано прецизно, точно по каноните, по правилата на реставраторската наука, а нещо не достига. Прилича ми на подмладяващ грим върху старо­то лице на живота. Изправен тук, пред майсторския му автопортрет, аз питам: "Духа ти, майсторе Захарий, кажи духа ти как да върнем през чуждата ръка и чуж­дите очи?"

       А вечерта поляга тихо и спокойно. Прозорците ула­вят залезни отблясъци. Не се обажда манастирското кле­пало. И празнична е вечерта, защото крача тук след стъпките на Левски. По арките се плъзга сянка от кри­ло - широкото крило на миналото. И сякаш цялата ис­тория на този свиден край от нашата земя е сбрана тук в гръдта на манастира.

       И нека се помни и се знае...

 

 

© Иван Хаджидимитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздрави !
    Всеки път отправяйки се към Троянския балкан или слизайки от него се отбивах в тази света обител.Действаше ми точно по начина по който сте го описали:
    "Манастирът е сърце на тишината и покоя тук, гнездо на минала и настояща слава, най-здравата и сигурна крепост на българския дух през ве­ковете."
    Така както се е сгушил в пазвите на Балкана, по същия начин се е сгушил в мен самия...
    Благодарение на вас "прелетях"и постоях в него макар и за малко..
    Беше повече от удоволствие да прочета написаното от вас !
    Желая ви всичко най-добро !
    Останете със здраве !
  • Благгодаря на всички коментирали за топлите думи. Те сгряват сърцето и душата ми и ме вдъхновяват.
  • Тук се шашнах... хем проза, хем поезия... как го правиш това...
    Страхотно е!
    От Бога е дадено... такъв талант...
    АДМИРАЦИИ!!!
  • Талантът е едно особено съчетание от качества...писател, художник - рядко явление...специфични дарования...!!!
    Много манастири има България - всеки един е по своемо красив...!!! Древните ни предци са строили красиви църкви и манастири, на най-живописните кътчета на родината ни...!!!
    "И празнична е вечерта, защото крача тук след стъпките на Левски. По арките се плъзга сянка от кри­ло - широкото крило на миналото. И сякаш цялата ис­тория на този свиден край от нашата земя е сбрана тук в гръдта на манастира."
  • "И нека се помни и се знае..."
    Нека!
    Тази творба има излъчването на стара фреска, нереставрирана...
    Поздравления!
  • Благодаря ти , че събуди спомени в мен ....Благодаря ти , че докосна сърцето ми ....Живяла съм две години в Троян и обожавам тоя край.Съпругът ми беше от Троян....И още имам приятели в града и понякога се отбиваме до манастира....Вълшебно е ....
Предложения
: ??:??