2 min reading
ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Насреща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни борове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песен на реката. Слуша и си спомня толкова неща. Манастирът е сърце на тишината и покоя тук, гнездо на минала и настояща слава, най-здравата и сигурна крепост на българския дух през вековете.
Прекрачвам смирено прага му. Вървя бавно по изтърканите от безброй крака чела на камъните по калдъръма. И чувам сякаш да отекват стъпките на дякон Левски. И още по-назад се връщам, за да срещна вдъхновения зограф Захарий, оставил отпечатъка на своя гений по фреските, да се чете за вечни времена.
Стените тук са чули и видели много, но си мълчат. Говорят само с олющените потъмнели стенописи. Там нечия ръка е дръзнала да съизмерва майсторството си с ръката на самоковлията. Но може ли недостижимото да се дос ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up