13 мая 2010 г., 12:15

Трудът и работата

832 0 0
2 мин за четене

ТРУДЪТ И РАБОТАТА

 

Старият философ е седнал в своя люлеещ се стол и наблюдава как съседът цепи нарязаните дърва в двора. Камен остави брадвата и седна в сянката на къщата да почине. Тениската лепне мокра на потното му тяло. Той избърсва чело, поглежда към философа и му казва:

- Съседе, стига дряма на припек, ами ставай да се трудиш, че зимата тропа на прага.

Философът се размърда. Извадиха го от унеса, в който беше изпаднал. Сякаш далечно ехо довя думите на другия мъж до него и те бавно проникнаха в съзнанието му. Той отвърна:

-  Да се трудя ли казваш?

-  Да. Идва зима. Трябва да се потрудим, за да я преживеем.

-  Така е, но днес имам много работа и нямам време да се трудя.

Тези думи изненадаха Камен. Не ги разбра и се вгледа внимателно в него.

-  Че да работиш и да се трудиш не е ли едно и също? - попита.

-  За мене, не - рече философът. - Трудът идва отвън, а работата отвътре. Думата „труд” идва от „трудно”, а може би обратното - от „труд”, „трудно”. Това ще рече, че се извършва дейност, която измъчва - човек прави нещо, не защото има нужда, а ще не ще, трябва да го свърши. На тебе сега, например, цепят ли ги се дърва?

-  Какво говориш? Бих предпочел да правя нещо друго.

-  Ето, виждаш ли? Правенето на нещо, което предпочиташ, се казва работа. Излиза, че човек работи когато иска, а се труди когато трябва, тоест, прави нещо, което му налагат обстоятелствата.

Камен малко помълча и после попита:

-  И каква работа вършиш ти, докато аз се трудя и цепя дърва?

-  Размишлявам.

-  Че това, работа ли е?

-  Най-важната за мен.

-  А не може ли да цепиш дърва и да размишляваш?

-  Само понякога. Когато цепиш дърва, се концентрираш в мисли, които ти нашепва трудът. Истинското разсъждение идва от бездейното съзерцание на живота. Тогава идва просветлението. Поне при мене е така.

-  Всичко това е някак неясно, затова аз ще се потрудя още малко - казва Камен и се изправя.

След миг ударите на брадвата му отекнаха отново в тишината. Но те не пречеха на философа да върши своята работа, защото той умееше бързо да концентрира вниманието си във вътрешния свой свят.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Хаджидимитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...