ТРУДЪТ И РАБОТАТА
Старият философ е седнал в своя люлеещ се стол и наблюдава как съседът цепи нарязаните дърва в двора. Камен остави брадвата и седна в сянката на къщата да почине. Тениската лепне мокра на потното му тяло. Той избърсва чело, поглежда към философа и му казва:
- Съседе, стига дряма на припек, ами ставай да се трудиш, че зимата тропа на прага.
Философът се размърда. Извадиха го от унеса, в който беше изпаднал. Сякаш далечно ехо довя думите на другия мъж до него и те бавно проникнаха в съзнанието му. Той отвърна:
- Да се трудя ли казваш?
- Да. Идва зима. Трябва да се потрудим, за да я преживеем.
- Така е, но днес имам много работа и нямам време да се трудя.
Тези думи изненадаха Камен. Не ги разбра и се вгледа внимателно в него.
- Че да работиш и да се трудиш не е ли едно и също? - попита.
- За мене, не - рече философът. - Трудът идва отвън, а работата отвътре. Думата „труд” идва от „трудно”, а може би обратното - от „труд”, „трудно”. Това ще рече, че се извършва дейност, която измъчва - човек прави нещо, не защото има нужда, а ще не ще, трябва да го свърши. На тебе сега, например, цепят ли ги се дърва?
- Какво говориш? Бих предпочел да правя нещо друго.
- Ето, виждаш ли? Правенето на нещо, което предпочиташ, се казва работа. Излиза, че човек работи когато иска, а се труди когато трябва, тоест, прави нещо, което му налагат обстоятелствата.
Камен малко помълча и после попита:
- И каква работа вършиш ти, докато аз се трудя и цепя дърва?
- Размишлявам.
- Че това, работа ли е?
- Най-важната за мен.
- А не може ли да цепиш дърва и да размишляваш?
- Само понякога. Когато цепиш дърва, се концентрираш в мисли, които ти нашепва трудът. Истинското разсъждение идва от бездейното съзерцание на живота. Тогава идва просветлението. Поне при мене е така.
- Всичко това е някак неясно, затова аз ще се потрудя още малко - казва Камен и се изправя.
След миг ударите на брадвата му отекнаха отново в тишината. Но те не пречеха на философа да върши своята работа, защото той умееше бързо да концентрира вниманието си във вътрешния свой свят.
© Иван Хаджидимитров Всички права запазени