May 13, 2010, 12:15 PM

Трудът и работата

834 0 0
2 min reading

ТРУДЪТ И РАБОТАТА

 

Старият философ е седнал в своя люлеещ се стол и наблюдава как съседът цепи нарязаните дърва в двора. Камен остави брадвата и седна в сянката на къщата да почине. Тениската лепне мокра на потното му тяло. Той избърсва чело, поглежда към философа и му казва:

- Съседе, стига дряма на припек, ами ставай да се трудиш, че зимата тропа на прага.

Философът се размърда. Извадиха го от унеса, в който беше изпаднал. Сякаш далечно ехо довя думите на другия мъж до него и те бавно проникнаха в съзнанието му. Той отвърна:

-  Да се трудя ли казваш?

-  Да. Идва зима. Трябва да се потрудим, за да я преживеем.

-  Така е, но днес имам много работа и нямам време да се трудя.

Тези думи изненадаха Камен. Не ги разбра и се вгледа внимателно в него.

-  Че да работиш и да се трудиш не е ли едно и също? - попита.

-  За мене, не - рече философът. - Трудът идва отвън, а работата отвътре. Думата „труд” идва от „трудно”, а може би обратното - от „труд”, „трудно”. Това ще рече, че се извършва дейност, която измъчва - човек прави нещо, не защото има нужда, а ще не ще, трябва да го свърши. На тебе сега, например, цепят ли ги се дърва?

-  Какво говориш? Бих предпочел да правя нещо друго.

-  Ето, виждаш ли? Правенето на нещо, което предпочиташ, се казва работа. Излиза, че човек работи когато иска, а се труди когато трябва, тоест, прави нещо, което му налагат обстоятелствата.

Камен малко помълча и после попита:

-  И каква работа вършиш ти, докато аз се трудя и цепя дърва?

-  Размишлявам.

-  Че това, работа ли е?

-  Най-важната за мен.

-  А не може ли да цепиш дърва и да размишляваш?

-  Само понякога. Когато цепиш дърва, се концентрираш в мисли, които ти нашепва трудът. Истинското разсъждение идва от бездейното съзерцание на живота. Тогава идва просветлението. Поне при мене е така.

-  Всичко това е някак неясно, затова аз ще се потрудя още малко - казва Камен и се изправя.

След миг ударите на брадвата му отекнаха отново в тишината. Но те не пречеха на философа да върши своята работа, защото той умееше бързо да концентрира вниманието си във вътрешния свой свят.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Хаджидимитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...