Влезе в купето неуверено, сякаш нямаше запазено място. Поздрави другите пътници и седна. Жената отляво се поотмести - приличаше на адвокат - тъмносин костюм, очила с дебели, рогови рамки. Четеше вестник „Капитал”. Коленете й бяха прилежно събрани едно до друго. Омъжена - носеше халка. Боби отвори списанието, което току-що си беше купил. Не биваше да показва, че е нервен. Усети как „адвокатката” смръщи нос, когато миризмата от непраната му риза достигна до нея.
Този път имаше късмет. Точно срещу него седеше младо момиче със слушалки. Боби обичаше момичетата. Повечето бяха страхливи и бързо можеха да бъдат овладени. С тях изпитваше по-голямо удоволствие. Особено, ако бяха девствени. Но къде такъв късмет! Моралът отдавна не беше на почит. Повечето девойки, които срещаше, вече бяха доста употребявани.
Влакът потегли. И Боби си отдъхна. Значи гарата все още не влизаше в списъка на полицията. Това пък беше знак, че охраната на влака също нямаше да го притеснява. Какъв прекрасен ден! Щеше дор ...