Твоя
Твоя
Ти ме питаш коя съм и ме гледаш учудено. Очите ти, два тъжни кехлибара, се взират в моите и ме опустошават. Сърцето ми ще пробие гърдите само след секунди. Вземи го. То отчаяно иска да тупти в ръцете ти. Не казвай нищо, замълчи. Аз имам много малко време. После ще си отида. Вятърът ще подгони пожълтелите вестници. Дъждът ще се изсипе иронично и ще се слее със сълзите ми, защото те няма.
Аз искам да си тук. Да ме прегръщаш. Да чувам дишането ти и да си мой. Да ми говориш. Да мълчиш. Да ме обичаш. Аз искам да те гледам, да попивам чертите ти – всяка бръчица, всяка невинна усмивка, всяка въздишка. Искам да бъда премеждие. Страст. И огън. Да те разпаля. Да целуна изпръхналите ти устни и да ти обещая, че ще бъда до теб, сега и завинаги.
В душата ми вият нощни кучета. Злобни червени очи се взират жадно в мен и искат отплата за любовта ми. Търся те в празното легло. Откривам само хладната нежност на скъпата коприна. Но тя е толкоз груба пред ръцете ти! Защото това легло не помни как съм те докосвала. И не си се вглеждал през прозорците на бялата ми стая. Цветята от вчера оклюмаха, защото си тръгна, без да откъснеш нито едно. А те се надигаха, за да ги забележиш. Искаха да пречупиш крехките им стъбълца и да ги подържиш поне за миг.
Аз ли... Аз искам да ти приготвям кафе всяка сутрин. Да прибирам дрехите ти от простора. Да бъда твоята приятелка, довереница, партньорка и съпруга. Да бъда твоята жена, майката на децата ти. Искам да бъда Единствена. И да бъда различна. Няма да ти оставя минутка дори, за да свикнеш с онова, чиито образ съм приела. Ще бъда студена и властна, ще бъда кралица. Ще бъда и трепет, и свян, и сълза. Ще бъда азалия. И пепел. Ще бъда всичко... и нищо. Ще бъда всички... и себе си. Ще бъда близка... и далечна. Ще бъда Космос... и прашинка. Но, знаеш ли... преди това, ще бъда ТВОЯ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
