30.03.2013 г., 11:46 ч.

Твоя 

  Проза » Писма
1270 1 9
2 мин за четене
Твоя
Ти ме питаш коя съм и ме гледаш учудено. Очите ти, два тъжни кехлибара, се взират в моите и ме опустошават. Сърцето ми ще пробие гърдите само след секунди. Вземи го. То отчаяно иска да тупти в ръцете ти. Не казвай нищо, замълчи. Аз имам много малко време. После ще си отида. Вятърът ще подгони пожълтелите вестници. Дъждът ще се изсипе иронично и ще се слее със сълзите ми, защото те няма.
Аз искам да си тук. Да ме прегръщаш. Да чувам дишането ти и да си мой. Да ми говориш. Да мълчиш. Да ме обичаш. Аз искам да те гледам, да попивам чертите ти – всяка бръчица, всяка невинна усмивка, всяка въздишка. Искам да бъда премеждие. Страст. И огън. Да те разпаля. Да целуна изпръхналите ти устни и да ти обещая, че ще бъда до теб, сега и завинаги.
В душата ми вият нощни кучета. Злобни червени очи се взират жадно в мен и искат отплата за любовта ми. Търся те в празното легло. Откривам само хладната нежност на скъпата коприна. Но тя е толкоз груба пред ръцете ти! Защото това легло не помни как съм ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Всички права запазени

Предложения
: ??:??