Тя наближаваше 30
Тя наближаваше 30-те си години, отдавна нищо не я радваше истински, беше се затворила в своя собствен свят - далеч от всички.Често се успокоявяше, когато сърцето ù шепнеше:
- Пази ме, пак ще ме наранят.
И да, така беше - хората, които идваха и си отиваха от живота ú, оставяха неизлечима следа в нежното ù сърце. Казваше си на глас, че така е по-добре, по-добре сама.Често плачеше и страдаше, че животът ù няма нищо общо с представите, с илюзиите, които градеше като дете. Не беше горделива, не беше надменна, а нежна и любяща. Даваше всичко от себе си, за да види хората около нея щастливи и доволни, и не чакаше нищо в замяна - това, че частичка от щастието им се дължеше и на нея, ù стигаше. Беше приветлива и усмихната - така ù диктуваше сърцето. Но сякаш не можеше да се впише в съвремения свят - тя виждаше доброто у хората и често заради това биваше отблъсквана. "Е, както и да е!" - усмихваше се през сълзи и махаше с ръка, сякаш да прогони тъжните мисли. Усети леко гъделичкане по краката, наведе се и видя малкото черно котенце да се умилква около нея, погледна го, усмихна се и продължи със своята равносметка. Какво имаше, какво беше постигнала?! Огледа се - нищо - беше напълно сама, живееше под наем, нямаше образование. Имаше само надежда! Надежда, която той ù беше внушил, неговото обещание. Тя го обичаше, макар да бяха изминали 6 години, макар животът да ги бе разделил на километри един от друг, тя го обичаше с все същия плам, както при първата им среща. Понякога в сърцето ù бушуваше страшен ураган - ураган от съмнения. Често се питаше защо той още я търсеше - дали от любов, дали от жал, дали защото ù беше обещал. Отдавна нямаше жестове от негова страна, отдавна не чуваше мили думи от негова страна. Сърцето ù се свиваше всеки път, когато повдигнеше този въпрос пред него, а конкретен отговор така и не получаваше. Разумът често се месеше и диктуваше: "Нали все още ме търси, щом го прави, значи ме обича". Но на сърцето това не му беше достатъчно, искаше повече и все повече. Жадуваше за нежна ласка, за милувка, за старите времена....Разсея се, телефонът звънна, беше той....Каза ù:
- Срещнах друга, повече не ме търси...
Връзката прекъсна, сърцето ù се разтуптя и за пореден път то умря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тъжна Снежинка Все права защищены
