22 февр. 2007 г., 08:48

Тъга 

  Проза
1206 0 3
2 мин за четене

Навсякъде беше тихо, само телевизорът се чуваше в стаята! Оглеждайки се, можеше да видиш само момиче и момче, безмълвно прегърнали се! В очите и на двамата се виждаше безкрайна тъга, но те се правеха, че всичко е наред! Преди малко претърпяха поредния си скандал и от очите им се показваха толкова много неизречени неща и толкова много незададени въпроси, но вече ги беше страх да говорят, защото знаеха, че карницата отново щеше да започне! На моменти сами се чудеха на всичко, което правят! Обичаха се толкова много, но постоянно имаха проблеми! Какво беше станало, защо всичко бе станало толкова сложно?!
Момичето седеше замислено и само две сълзи се пророниха от натъжените му очи! То вече не издържаше, толкова много го обичаше, но постоянно я болеше! Караниците, макар и отминали, оставяха рана в сърцето и, която не спираше да я боли! Тя просто не разбираше момчето! Понякога той беше толкова мил, а на моменти невроятно безразличен! Кълнеше и се в любовта си, но макар и рядко, я нараняваше! Нима това бе любовта! Тя за пръв път обичаше и не знаеше какво да направи! Беше толкова объркана и толкова наранена...
Спомни си последния им скандал! Тогава те се бяха разделили и нея за пръв път я болеше толкова много! Момчето и беше казало, че не иска повече да ги боли и двамата и затова е трябвало да се разделят! Момичето каза "Добре, щом така искаш!" Обърна се и си взе нещата! После го погледна разплакана и го целуна за последно! Каза му сбогом и си тръгна! На вратата тя направи най-голямата си грешка - обърна се и го погледна в очите! Погледите им е срещнаха... Тя, плачейки, отвори вратата и само му кимна! Тогава той я спря, погледна я в очите и не каза нищо! Само една сълза се стече от очите му! За пръв път го виждаше да плаче, знаеше, че той не бе плакал от няколко години и много се учуди! Тогава го попита: "Какво ти е? Защо плачеш?" Но той продължаваше да мълчи и да я гледа в очите! След малко само прошепна: "Не мога... не мога да те загубя, ти си всичко за мен, ако те загубя, ще умра! Остани с мен! Любовта ще заличи болката ни! Обичам те!".
И разплакана, тя го прегърна и отново бяха заедно!
Но оттогава тя винаги се чудеше дали болката е по-силна от любовта и дали трябва да са заедно... Болеше я и тя знаеше, че докато е с него, болката няма да спре... но нямаше какво да направи... тя го обичаше!
 

 

 

© Марина Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво !!
  • Мерси много!Радвам се че ти харесва!Просто съм написала това,което чувствам!Винаги като пиша за чувствата си!
  • Олее, много е хубаво... Все едно чета това което чувставам и всичко ми е толкова познато...наистина си го написала така че да докосне сърцата..Поздравявам те!Успехи!
Предложения
: ??:??