Feb 22, 2007, 8:48 AM

Тъга

  Prose
1.5K 0 3
2 min reading

Навсякъде беше тихо, само телевизорът се чуваше в стаята! Оглеждайки се, можеше да видиш само момиче и момче, безмълвно прегърнали се! В очите и на двамата се виждаше безкрайна тъга, но те се правеха, че всичко е наред! Преди малко претърпяха поредния си скандал и от очите им се показваха толкова много неизречени неща и толкова много незададени въпроси, но вече ги беше страх да говорят, защото знаеха, че карницата отново щеше да започне! На моменти сами се чудеха на всичко, което правят! Обичаха се толкова много, но постоянно имаха проблеми! Какво беше станало, защо всичко бе станало толкова сложно?!
Момичето седеше замислено и само две сълзи се пророниха от натъжените му очи! То вече не издържаше, толкова много го обичаше, но постоянно я болеше! Караниците, макар и отминали, оставяха рана в сърцето и, която не спираше да я боли! Тя просто не разбираше момчето! Понякога той беше толкова мил, а на моменти невроятно безразличен! Кълнеше и се в любовта си, но макар и рядко, я нараняваше! Нима това бе любовта! Тя за пръв път обичаше и не знаеше какво да направи! Беше толкова объркана и толкова наранена...
Спомни си последния им скандал! Тогава те се бяха разделили и нея за пръв път я болеше толкова много! Момчето и беше казало, че не иска повече да ги боли и двамата и затова е трябвало да се разделят! Момичето каза "Добре, щом така искаш!" Обърна се и си взе нещата! После го погледна разплакана и го целуна за последно! Каза му сбогом и си тръгна! На вратата тя направи най-голямата си грешка - обърна се и го погледна в очите! Погледите им е срещнаха... Тя, плачейки, отвори вратата и само му кимна! Тогава той я спря, погледна я в очите и не каза нищо! Само една сълза се стече от очите му! За пръв път го виждаше да плаче, знаеше, че той не бе плакал от няколко години и много се учуди! Тогава го попита: "Какво ти е? Защо плачеш?" Но той продължаваше да мълчи и да я гледа в очите! След малко само прошепна: "Не мога... не мога да те загубя, ти си всичко за мен, ако те загубя, ще умра! Остани с мен! Любовта ще заличи болката ни! Обичам те!".
И разплакана, тя го прегърна и отново бяха заедно!
Но оттогава тя винаги се чудеше дали болката е по-силна от любовта и дали трябва да са заедно... Болеше я и тя знаеше, че докато е с него, болката няма да спре... но нямаше какво да направи... тя го обичаше!
 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво !!
  • Мерси много!Радвам се че ти харесва!Просто съм написала това,което чувствам!Винаги като пиша за чувствата си!
  • Олее, много е хубаво... Все едно чета това което чувставам и всичко ми е толкова познато...наистина си го написала така че да докосне сърцата..Поздравявам те!Успехи!

Editor's choice

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...