Навсякъде беше тихо, само телевизорът се чуваше в стаята! Оглеждайки се, можеше да видиш само момиче и момче, безмълвно прегърнали се! В очите и на двамата се виждаше безкрайна тъга, но те се правеха, че всичко е наред! Преди малко претърпяха поредния си скандал и от очите им се показваха толкова много неизречени неща и толкова много незададени въпроси, но вече ги беше страх да говорят, защото знаеха, че карницата отново щеше да започне! На моменти сами се чудеха на всичко, което правят! Обичаха се толкова много, но постоянно имаха проблеми! Какво беше станало, защо всичко бе станало толкова сложно?!
Момичето седеше замислено и само две сълзи се пророниха от натъжените му очи! То вече не издържаше, толкова много го обичаше, но постоянно я болеше! Караниците, макар и отминали, оставяха рана в сърцето и, която не спираше да я боли! Тя просто не разбираше момчето! Понякога той беше толкова мил, а на моменти невроятно безразличен! Кълнеше и се в любовта си, но макар и рядко, я нараняваше! ...