Беше една студена ноемврийска нощ , всички се бяха скрили в малките си къщурки и си разказваха смешки , докато ядоха и пиеха и са сгряваха с камините си и с усмивките и по лицата , но не и Тъжния човек . Тъжния човек нямаше име , той беше просто един прост човечец , както останалите , но винаги се криеше от тях . Тъжния човек всяка вечер се разхождаше из улиците на малкото градче Нюл Таун , където се славеше с техните плодородни земи из цялата област . Деня му винаги започваше рано сутрин , преди да изгрее слънцето и отиваше на полето да копае или да събира узрелите картофи . Самия той беше работохолик , който единствено почиваше по обяд само , за да изяде една купичка картофена супа , която беше единственото нещо , което носеше радост на Тъжния човек . Той работеше чак докато слънцето залязваше и когато приключи болезнената работа , идваше собственика на земята , който единствено даваше 45 гроша за цялата свършена работа , без да казва нищо на Тъжния човек . Настъпваха нощите , хората повече се веселяваха и се обичаха , докато Тъжния човек ставаше по-студен и по-мрачен . Тъжния човек винаги първо обикаляше по улиците сам самичък , а после отиваше до кръчмата  да изпие малко уиски , за да забрави за болката , която за него бе първи приятел в живота .

И така ден след ден , всичко се повтаряше за Тъжния човек . Толкова ми е тъжно за него и скърбя за него , но на него не го интересуваше ничие мнение . Тъжния човек отдавна забрави , какво е да почувстваш Любов.