Тъпанара винаги вършеше противоположното на това, което беше общоприето. Затова и го смятаха за тъпанар. Времената бяха такива, че скандалното беше станало норма, мекушавостта се приемаше за изява на твърд характер, лицемерието за честност и откритост, а проявите на алтруизъм за абсолютна глупост. Тъпанара беше последователен в неспазването на всичко от изброеното, тъпанарът не беше модерен, тъпанарът беше закостеняло консервативен и това скандализираше, но не беше модерно. Модерно бе скандалното да има точно определена форма, форма позната на всички. Имидж. Тъпанара не държеше на имиджа си, това отчайваше околните и се възприемаше като проява на абсолютна безхарактерност. Това също устройваше Тъпанара. Тъпaнара бе свикнал да бъде сам. Тъпанарщината е занимание самотно.
Тъпанара живееше на село, по-точно отскачаше до едно село, за да се скрие от ада на града, града, в който всички бяха скандални и модерни. Модерността един ден дойде в селото, дойде по кабелите водещи до старата телефон ...