Наздраве! Нека отпразнуваме деня, в който живеем, защото не се знае кога няма да можем да се радваме нему повече! И нека не мислим за черната участ, която направлява живота, а за брат ù – бялата съдба. Някога, когато те били едва деца, баща им, Вселената, отишъл при тях и им рекъл:
- Кой от вас ми каже какъв е смисълът на живота, който живеят разните същества, дори, в най-дълбоките ми недра?
- Аз! – викна Съдбата – Смисълът се крие в уравновесеността, всяко нещо е пряко зависимо от друго. Ако си направил лошо, ще ти се върне, ако добрина си сторил – добро ще бъде сторено на теб! Така ли е, тате?
- Така е, щом така мислиш. Отсега ти ще отговаряш за уравновесеността в мен, бъди внимателен!
- Животът няма смисъл – сухо отговори Участта – нещата се случват безпричинно, като лошото е нормалното, а доброто – рядка случайност.
- Щом така смяташ. Отсега ти ще отговаряш за тези, които брат ти Съдбата, наказва за лошите им дела. Ти ще слушаш жалванията им, историите им. Бъди силна!
И с това Всел ...