- Закъсня! – казах с досада, докато отварях вратата, но изведнъж дъхът ми спря и не можех да кажа и думичка повече. Пред мен стоеше перфектното момче. Няколко сантиметра по-висок от мен, светло кестенявата му коса беше разрошена. Очите му-големи, тъмни, невинни. Носеше тъмни дънки, бяла тениска и бели кецове, а в ръката си държеше тетрадка, на която беше закачен химикал.
- Знам и много съжалявам. – беше задъхан, личеше, че е тичал, а гласът му беше нисък и плътен, накара ме да потреперя – Часовникът ми е спрял. Доста късно го осъзнах. Още веднъж, съжалявам много. – усмихна се виновно.
- Ам, няма проблем. Случва се. – говорех тихо, захласнато, очите ми приковани в него. Усмихнах се леко. – Заповядай! – отдръпнах се от вратата, за да влезе. Докато минаваше покрай мен, усетих слаб, но много приятен, аромат на мъжки парфюм. Притворих очи и за момент бях толкова опиянена, че щях да се строполя на пода. Взех се в ръце, затворих вратата и го въведох в хола.
- Имате прекрасен дом. – каза той, ...