УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ

                                   Зелени плачещи очи в дъжда

                                          Посвещавам разказа на Уили Нелсън и неговата целебна музика.

                                       Нека песните му вечно носят  красота, мир и хармония на света!

                                               С обич: Авторът 

  - Здравейте, ученици – каза г-н Многознаев, след като влезе с бодра стъпка в класната стая.

  - Затворете вратата, даскале! – кресна едно от хлапетата. – Не виждате ли, че пречите на мен и моя най-добър приятел Митко да играем комар? Тъкмо започнах да му вземам парите.

  - Добре, че баща ми често ми дава по петдесет лева джобни – каза Митко.

  - Готин баща, а, даскале? – попита друго от наглите хлапета, които седяха в стаята.

  - И още по-готин приятел – подигравателно си шепнеха останалите.

  - Да, няма що! – тросна се г-н Многознаев. – Да разрешаваш на детето си да проиграва или да разпилява, възможно най-безотговорно, големи суми, е един от най-разрушителните начини да съсипеш характера и бъдещето на все още непълнолетния си син.

  - Стига бе, даскале – обади се Кирчо. – Митко си има чудесно възпитание. Преди малко спечелих десет кинта, благодарение на това прекрасно възпитание. Всеки трябва да възпитава така децата си, щото по тоя начин те ще имат доста приятели, както ние сме добри приятели на Митко. Аре, братле, залагай още десет! Не мишкувай!

  - Боя се, че Ви разбирам – въздъхна г-н Многознаев. – Навремето и аз имах доста приятели. Но всички до един ме напуснаха, когато семейният ни бизнес с недвижими имоти се сгромоляса, както рейтинга на телевизионно шоу за култура. Някои от другарчетата ми идваха, от време на време, да ме виждат, но след като хората от общината дойдоха и събориха басейна и барбекюто, всички ме изоставиха. Но не съжалявам! Това помогна за укрепването на характера ми, който едва ли би укрепнал без тези трудности. И макар да съм простил на всички, просто не мога да Ви гледам как си пропилявате живота, играейки вредни игри, вместо да учите. Престанете веднага! – кресна учителят и взе тестето с картите, оставяйки учениците със опулени погледи.

  Комарджиите, разбира се, веднага запротестираха, но протестите им бързо стихнаха, понеже в суматохата голяма част от тях успяха да заграбят парите на другарчето си.

  - И за какво ще учим? – попита Мишо.

  - Най-после един смислен въпрос – отвърна преподавателят. – По програма трябва да ви преподавам “Термодинамика”, защото преподавателят ви отново е в болничен, а си нямам и най-малка представа какво означава дори самото име на предмета. И точно заради това смея да кажа, че няма да ви преподавам този предмет! Онези копелдаци от Министерството на образованието и науката може да решат да учите висша математика в десети клас, но аз категорично отказвам да ви тъпча главите с неща, които дори самият аз не разбирам!

    - Браво! – възкликна един от учениците.

    - Ураа! – закрещяха и другите.       

    - Значи няма да учим и ще си отидем по кафенетата? – попита едно нагло хлапе.

    - Не, напротив! – отвърна г-н Многознаев. – Ще ви обясня някои неща за расизма и за конкретни термини, които доста често биват схващани неправилно.

    - О, не! Мамка им и на термините! – закрещяха хулиганите.

    - Така – продължи учителят. – Сега ще се занимаем с расизма и дискриминацията. Поради каква причина стана обидно да наричаме циганчетата “циганчета” или инвалидите “инвалиди”? Защо още г-жа Алкохоликоха се обижда, когато я нарекат “директорка”, а не “директор”? Тоест, виждате, че има няколко вида дискриминация: етническа, полова, разбира се, има и възрастова…  

    - А има ли венерическа дискриминация? – прекъсна го някое от хлапетата, но преподавателят не разбра точно кое, тъй като всички започнаха да се хилят злобно.

    - Точно за това говоря! – скара им се г-н Многознаев. – Подобни злобни подмятания са част от дискриминацията. Не бива да се подиграваме на хората, които страдат от венерически болести. Подобни действия са просто варварски и невъзпитани. Знаете ли колко е лошо някой да се чувства изолиран и нещастен само понеже има различен цвят на кожата, защото е чужденец или защото има венерически болести?

    - От къде да знаеме бе, даскале? – кресна Мишо. – Не знам, защото не съм някакъв жълтурко или мургавелко, който се опрашва с най-различни пчелички, без да си слага жилото в калъф!

    - Точно за това говоря! – възмутено се провикна преподавателят. – Не можеш да се държиш толкова вулгарно и невъзпитано, дори жестоко, в двайсет и първи век! А вие спрете да се смеете! – кресна г-н Многознаев на ужасните десетокласници. – Разберете, че ако не започнете да се държите като разумни индивиди, т.е. като Homo sapiens, каквито всъщност сме всички...

    - Ха-ха! – прекъснаха го смеховете на учениците. – Вие сте хомо бе, даскале, не ние! Ха-ха! Какъв пендел!

    - О... – въздъхна г-н Многознаев и се плесна безпомощно по челото.

  В този момент вратата се отвори и през нея нахълта г-жа Алкохоликова.

    - Виждам, че учениците Ви са доста развълнувани – каза тя. – Явно добре сте ги въвели в иначе сложния конспект на термодинамиката.

    - Ами... да – отвърна г-н Многознаев. – Доста добре им обясних принципите на топлообмена и на... подобните работи.

    - Радвам се – отвърна заблудената директорка.

    - Ами на нас, преподавателите, това ни носи радост – отвърна г-н Многознаев. – Да виждаме не само как погледите на учениците преливат от вълнение, но и да се къпем в благоволението на директорката...

    - На директора! – прекъсна го вбесено г-жа Алкохоликова.

    - Да, разбира се – заекна преподавателят. – Простете ми!

    - Ще Ви простя, разбира се – отвърна директорката. – И без това не съм Ви виждала отдавна да се подмазвате толкова. Но както и да е. Сега нямам време за това. Дойдох, защото трябва да Ви предупредя за наближаващата опасност от излагане.

    - От излагане ли? – прекъсна я г-н Многознаев.

    - Точно така – отвърна директорката. – След един час в училището ще пристигне инспектор, който обстойно ще проследи работата в клас. Има вероятност инспекторът да дойде точно тук и Ви съветвам да внимавате, г-н Многознаев, защото инспекторът е от женски пол! Следователно, естествено е да се досетите, че той е много по-квалифициран от всеки един мъж. Все още не разбирам защо такива мекушави глупаци като Вас се причисляват към “силния пол”?

    - И аз не разбирам – саркастично вметна г-н Многознаев.

    - Моля! – злобно се обърна към него г-жа директорката.

    - Нищо, нищо – измъкна се преподавателят. – А може ли само да попитам за името на ИНСПЕКТОРА? – осмели се да зададе въпроса си г-н Многознаев.

    - Е, щом толкова силно настоявате, ще Ви кажа – отвърна г-жа Алкохоликова. - Казва се Златоруса Синеокова.

    - О, не може да бъде! – възкликна г-н Многознаев. – Златоруса Синеокова е моя много добра позната. Навремето, докато бях студент, си падах по нея. Винаги съм усещал, че между нас има някакъв пламък, но тя отиде да специализира в чужбина и оттогава не съм я виждал повече. Със сигурност е станала много добра, ааа… добър инспектор.

    - Със сигурност – отвърна самодоволно директорката. – Явно няма да имаме проблеми с нея, след като сте в толкова добри взаимоотношения.

    - Ни най-малки, г-жо! – самоуверено каза г-н Многознаев.

    - Все пак внимавайте с нея – предупреди го тя. – Ако инспекторът установи, че няма нередности, би могъл да напише препоръчително писмо и да ни отпуснат субсидия. Така ще мога да си купя ново палто от Испания.

    - Ех, колко красива беше Златоруса Синеокова! – размечта се г-н Многознаев, който не беше в състояние да слуша думите на г-жа директорката. – Убеден съм, че си е все още най-красивото момиче на света. Ох, как копнея да бъда нейният спасител, който ще изпие сълзите от сините й плачещи очи в дъжда! Или както се пее в онази песен на Уили Нелсън, бих искал да крачим заедно, ръка за ръка, из земята, невиждала раздяла, заради сините й плачещи очи в дъжда.

  “Дзън-дзън”, прозвъни училищният звънец. Учениците, заедно с г-жа Алкохоликова, хукнаха навън, без да обръщат внимание на замечтания романтичен поглед на учителя си, който стоя така доста дълго време, преди да бъде помислен за огромен стол от една чистачка, която го сръга и разбуди доста грубо.

                                                                    ***

  - Здравейте, г-н Щипедупев! Как е? – дружелюбно попита г-н Многознаев, приближавайки се до кафемашината, при която се намираше колегата му.

    - Ти ще кажеш, момко – отвърна г-н Щипедупев. – Рутиш ли гаджета?

    - Ох, престанете да ми говорите така! Аз не съм някакъв хлапак – засегна се г-н Многознаев. – И думата “рутиш” е просто отвратителна! Но…  ако все пак държите, има нещо по този въпрос, с което мога да се похваля.

    - Така ли? – любопитно попита г-н Щипедупев. – Казвай, младежо! Целият съм в слух.

    - Нали знаете, че в училището се очаква да дойде инспектор? – започна г-н Многознаев. – Е, този инспектор е жена и аз я познавам. Когато бях студент, се влюбих лудо в нея. Тя е най-божественото създание на света! Между нас пламтяха искри. Просто нямам търпение да я видя! Дано първо да посети моя час! Горя от нетърпение да я видя!

    - Спри да се държиш като лигав глупак, момко! – скара му се обаче г-н Щипедупев. – Щом в миналото нищо не е станало, значи и сега няма да стане! А и освен това, не знаеш ли, че инспекторките винаги са ужасяващо грозни! Заслужаваш нещо по-добро. И защо си мислиш, че между вас е имало искри? Бас ловя, че докато ти си мечтаел за нея, някой едър мъжага я е рендосвал здраво...

    - Как се осмелявате да ми говорите така! – ядоса се г-н Многознаев. – Тя да не е морков, че някой да я рендосва! И как може да се изразявате толкова вулгарно и брутално? Вие сте учител, за Бога, а не някакъв селски кмет или... журналист! И понеже съм в романтично настроение, ще Ви простя, но въпреки това, за мое щастие, не съм длъжен да търпя повече компанията Ви за днес. Доскоро!

    - Доскоро – повтори и г-н Щипедупев, докато гледаше как колегата му се отдалечава с бодра стъпка и мъжествено изпъчена стойка към класната стая на десети “Б” клас.

   - Ехо, здравейте, г-н Щипедупев – чу се гласът на г-жа Гърдиголямова, която в този момент се изкачваше по стълбите на коридора. – Ще ме черпите ли едно кафе, че машината, преди около час, ми глътна цяло левче? – попита тя, след като се приближи до преподавателя. – Явно гадните хлапета пак са я ръчкали здраво.

   - Разбира се, няма проблем – отвърна преподавателят, като изрита машината два пъти с крак, след което тя моментално пусна чашка и я напълни с кафе.

  - Какво Ви има, г-н Щипедупев? – попита г-жа Гърдиголямова. – Изглеждате ми ядосан.

  - Да, ядосан съм – отвърна преподавателят. – Вбеси ме онзи самохвалко, напереният г-н Многознаев!

  - Но защо? – попита колежката му. – Той е толкова любезен с всички! Не разбирам!

  - Това са мъжки работи! – сърдито отвърна г-н Щипедупев. – Тръгнал да ми разправя, че разбирал от жени повече от мен. А аз съм щастливо разведен! Ако някой разбира от жени – това съм аз! Е, верно е, че любовникът на жена ми, когото пребих зверски с една точилка, ме осъди за пет хиляди лева… Обаче аз си възвърнах сумата, след като осъдих съпруга на любовницата ми, който ме преби с едно гребло, а после му се наложи да ми заплати много голяма сума.

  - Вие, момчетата, сте толкова глупави и неблагодарни! – с язвителен тон отвърна г-жа Гърдиголямова. – Не оценявате прелестите на природата, дори да се намират пред очите ви – каза тя, след което изпъчи още по-силно големите си гърди, навирайки ги точно под носа на г-н Щипедупев. – Все в чуждото гледате! Но какво да ви прави човек? Мъже сте!  

  - Хай, какво се размотавате там! – чу се, идващ откъм гърбовете им, строгият глас на г-жа Алкохоликова. – Скоро да сте по стаите и да преподавате усърдно, защото се очаква в училището да дойде инспектор! – добави тя, след като отиде при тях.

  -  Така ли? – престори се на неосведомен г-н Щипедупев. – Аз пък разбрах, че щяла да дойде ИНСПЕКТОРКА.

  - Вярно е, че инспекторът е от женски пол – отвърна г-жа директорката. – Въпреки това, категорично заявявам, че няма да Ви позволя да принизявате женския пол! Ние искаме и заслужаваме равнопоставеност в обществото и ще я получим!

  Разговорът на просветните дейци обаче беше внезапно прекратен, след като те чуха оглушителния тропот на женски токчета, който отекваше из пустите училищни коридори.

  - Бързо, скрийте се зад кафемашината! – прошепна директорката. 

   След като двамата преподаватели и директорката се скриха зад машината, вече имаха възможност да наблюдават появяването на инспекторката и да оценят красотата й. А тя наистина бе красива. След като изкачи стълбите и тръгна по училищния коридор, право към стаята на десети “Б” клас, където преподаваше г-н Многознаев, просветните дейци се убедиха в нейната изящност.

  Спускащата се на вълни руса коса сякаш бе по-сияйна от слънчевите лъчи, като че майсторски ги бе вплела в себе си. Очите й, искрящите й сини очи, бяха по-дълбоки от морето и проблясваха, както слънчевите лъчи проблясват по повърхността на бистрата река. Снежнобялото й лице позволяваше на пухкавите й нежни устни да изпъкнат, а те бяха по-розови от разцъфващите листенца на розите в райската градина. Снагата й бе тънка, а походката й беше ефирна и сякаш не човек, а някаква фея или ангел се бе понесъл по училищните коридори. Тя бързо отмина и остави криещите се зад кафемашината естети и човеколюбци с широко отворени очи и провиснали челюсти.

    - Майчице!!! – възкликна г-н Щипедупев, въпреки огромната лига, която се стичаше от все още отворената му уста. – Това се казва очарователно създание! Ако бях с двайсет години по-млад, вече да са ми лепнали ограничителна заповед. Както всъщност и стана с бившата ми съпруга. Не съм я виждал от години, мамицата й!

    - Наистина е очарователна – съгласи се г-жа директорката. – Но не вярвам нашият Многознаев да е успял, някога в миналото или пък за в бъдеще, да я впечатли.

    - Абе, явно всички сме съгласни, че г-н Многознаев е голям смотаняк, ама поне вече е доказано, че има вкус към жените – каза г-н Щипедупев. - Макар и да не разбирам, честно да Ви кажа, какво е видял във Вас – продължи той, поглеждайки г-жа Алкохоликова.

    - Между мен и г-н Многознаев никога не е имало и няма да има каквито и да било романтични отношения! – вбеси се тя. – Разберете, веднъж завинаги, че този слух се разнесе заради един объркан подарък на коледното тържество. На коледния купон получих дантелени гащички за подарък от г-н Многознаев. Оказа се, че не били за мен! Това е всичко!

  - И аз не разбирам нещо – намеси се в разговора г-жа Гърдиголямова. – Нали уж мъжете търсят големи гърди у една жена? Аз имам поне два пъти по-пищен бюст от тази кльощава девойка, която току-що мина по коридорите, а г-н Многознаев дори не ме забелязва? Всъщност – добави тя, след кратко колебание, - аз имам по-голям бюст и от Вашия, г-жо Алкохоликова!

  - Забранявам Ви да коментирате гърдите ми! – изкрещя директорката, но веднага снижи глас, тъй като думите й отекнаха из цялата сграда. – Всъщност Ви забранявам изобщо да говорите за гърди! – добави тя с малко по-нисък глас, но все така остро. – А сега, докато не сме се изложили съвсем, марш по стаите и да стискаме палци г-н Многознаев да не се изложи, че лошо ни се пише тогава – допълни директорката, след което тримата педагози се разотидоха по класните стаи.

                                                                 ***

- Само скивайте как ще прецакам тъпия даскал – каза Миро.

- Да, добра идея – обади се Мартинчо. – Да туриш кофата с вода над вратата!

- Стегни я повече с връвта, за да го изкъпе целия – допълни Кирчо.

  Хлапетата точно това и направиха. Закачиха кофата с вода над вратата с намерението да измокрят учителя си, който и не закъсня много. Само няколко минути след като кофата с вода беше закачена, г-н Многознаев влезе в класната стая, но си остана сух, тъй като кофата беше силно обтегната от връвчицата, с която беше вързана, т.е. преподавателят въобще не падна в капана им.

  - Аха, кофа с вода! Искате да ме измокрите, така ли? – попита разочарован той.

  - Надявахме се да влезе г-жа Гърдиголямова – подмаза му се едно от момчетата.

  - Да, като че ли не знаете кога имате часове при нея – отвърна саркастично преподавателят. – Поне да я бяхте закачили правилно! Ако кофата е затегната толкова слабо на този пирон, нищо няма да стане. Ето, така е по-добре – каза учителят, след като затвори вратата и прикрепи по-правилно мокрия капан. – Ако сега влезе някой, ще се измокри целият.

  - Даскале, зарежете ги тия глупости! – каза Гошко, прекъсвайки г-н Многознаев, който беше тръгнал да сваля кофата. – Имам да Ви кажа нещо по-важно.

  - Така ли? – спря се заинтригуван учителят. – И какво е то?

  - Искам да Ви кажа как избъзиках продавачката в бюфета – каза момчето.

  - Никога не използвайте думата “бъзикам”, защото тя означава… – прекъсна го г-н Мвогознаев. - Всъщност няма да ви кажа какво означава, понеже няма да спрете да я употребявате, но просто недейте! Моля ви!

  - Добре бе, даскале – продължи Гошко. - Няма повече. Та, както казах, реших да избъзикам продавачката и й викам: “Дай една от тия сладки целувки! Ама от големите.” А тя ми вика: “Добре, струва едно левче.” А аз й викам: “Е, много скъпо за една целувка! Пък и Вие не сте първа младост!”

  - Ха-ха! – засмяха се учениците.

  - Хе-хе! – засмя се и г-н Многознаев. – Наистина добра шега сте й спретнали. Но вижте се! Вече сте големи, а все още се държите като хлапета – с нежен глас им заговори преподавателят.

  А всички, които го гледаха, го гледаха много тъпо и неразбиращо, но поне го гледаха. Докато останалите вършеха най-различни неща. Един гледаше тъпо ту пода, ту тавана; друг се смееше без никаква причина; трети пък бъркаше в ухото на другарчето си по чин. Някои даже се опитваха да си подпалят веждите, докато други ги снимаха с телефоните си. Най-тъжното беше, че само Киро и Миро се занимаваха с дейност, в която е необходимо поне малко от участието на мозъка. Те, без въобще да се притесняват, играеха карти.  

  - Ехо, на вас говоря! – продължи преподавателят. – Наистина се държите като невменяеми! Да не би да сте объркали цигарите?

  Обаче тъкмо в най-интересния момент от пламенната реч на г-н Многознаев, на вратата се почука и докато преподавателят разбере какво става, тя се отвори и в стаята влезе Златоруса Синеокова. Красивата инспекторка мигом бе измокрена до кости от огромната кофа, пълна с не особено чиста вода.

  - Аууууууу! – изпищя русокосата хубавелка. – Какво става тук!?

  - Ами... Ами... Ние... Такова – опита се да обясни г-н Многознаев, но си беше цяло чудо, че все пак издаваше някакви звукове, тъй като едвам се сдържаше да не си глътне езика.

  На учителя му идеше да припадне, както подобава на всеки изискан джентълмен, който иска да се отърве от конфузна ситуация.

  - Многознаев, това ти ли си? – попита мократа инспекторка, като впери невярващите си сини очи към преподавателя.

  - Ами... – заекна той. – Аз... Такова...

  - Не мога да повярвам! – започна да говори инспекторката. – Още от студентските ни години винаги си бил огромен тъпанар! Винаги говореше за наука и философия, и литература... Ако човек попаднеше в компанията ти, му идеше да си пръсне черепа от скука!

  - И сега прави така – намеси се един от учениците.

  - Ти беше най-досадният човек на света! – продължи да говори разгорещено мократа красавица. – Винаги ти се случваха някакви нелепи неща. Веднъж ме заля с горещо кафе и за малко да ми остане белег! А сега ме заливаш с вода! Какво си мислиш, че правиш? Да не си някакъв хлапак? Винаги си ми бил противен и не искам да те виждам повече!

  - Но аз наистина нямам нищо общо с това... – понечи да каже учителят, тъй като взе да се опомня, но беше прекъснат от един ученик, който размахваше телефона си.

  - Напротив, той сложи кофата – каза ученикът. - Ето го на записа! Това се казва готин номер.

  - Наистина съм разочарована от тебе – каза инспекторката, като погледна учителя в очите. - И само защото ми е жал за едно такова жалко създание, каквото си всъщност, няма да повдигна обвинение! Но за сметка на това, училището няма да получи субсидия, докато свят светува! Сбогом, г-н Многознаев – каза тя, след което му обърна гръб и излезе с бърза крачка през вратата.

                                                                ***

     Смрачаваше се. Мрачните облаци изпълниха сините небеса и ги превърнаха в сиви. Заваля дъжд. Не силен дъжд, придружен с ураганен вятър, а умерен, бавен и тъжен дъжд.  Учебният ден отдавна беше свършил, учениците си бяха отишли и тогава, извън училището, излезе г-н Многознаев. Той слезе бавно по мокрите стъпала и продължи напред по улицата. Лъскавите му обувки шляпаха из гигантските локви, а студените капки дъжд падаха върху косите и раменете му, а накрая започнаха да се вливат в красивите му зелени очи, плачещи в дъжда.

         ПП: Голяма част от историята е написана по действителни събития.

         ПС: Всички прилики с лица и действителни събития са съвсем нарочни.