Ели стана както обикновено, около девет сутринта, прозя се и на пръсти отиде до кухнята да си направи кафе.Останалите още спяха, по-големият и брат и малката и сестричка.Хапна от любимите кифлички, които нейната майка с такава охота правеше и поиска отново да се върне в леглото. Но сякаш нещо я задържа за миг и тя погледна през прозореца.И споменът нахлу като отминало събитие и сетивата и се изостриха до крайност.

...В онзи ден Ели нервно обикаляше стаите, бе сама, пуснала музика, поглеждаше оголените си бедра, плътните си устни и вече дългата и черна коса, и отново обиколи помещенията.

Решението не идваше. Тя отвори инстиктивно шкафа с чашите и намери шишето с уискито.Отсипа си отначало малко, а после-повече, и пиеше на големи глътки, сякаш жаждата не можеше да се утоли.А по-скоро усещането да забрави бе по-силно, но уискито взе превес над разума. Там, където няма любов съществува едно голямо:

„Наздраве!” и звън на счупено, който прорязва тишината и се слива с парчето блус за двама.

Не искаше да лъже, а най-напред залъгваше себе си и сълзите и разреждаха глътките от уискито, и падаха на дивана...

Срещата бе определена за следобед, на обичайното място. А сега и огледалото показваше колко разкривена бе Душата и, как играеше с чувствата си и от звъна на счупеното, тя разряза част от дланта си...Физическата болка дойде изведнъж и се приравни с Душевната, станаха везни на Той и Тя.

Ели се присмя на мислите си и реши,че трябва да отиде... Изпитият алкохол я бе направил отново решителна и упорита. Качи се в колата и потеглиха...

Леглото бе голямо, под формата на правоъгълник.Това бе тяхната стая или поне бе преди да разбере,че той се вижда и с друга жена, по-възрастна едновременно. Сексът бе превъзходен, тя умееше да се преструва, знаеше слабите му места.

Гледаше го в очите и се правеше на вярваща, а маскарадът бе в апогея си. Нищо не и липсваше, за да намери подходящия човек и с него да създадат семейство.

Ако не бяха тези чувства! Объркващи, несигурни, вечно търсещи  любовта и отговор на безброй въпроси!...

Той я любеше страстно, ала Тя гледаше на другата страна и си представяше как си отсипва още от уискито в чашата. За да удържи победа над Разума, да побърка Другия чрез вярата, да забрави, че не може без Алкохола. Искаше да запуши ушите си, за да не слуша разказите за „едно неочаквано пътуване по работа”...

В съзнанието и се прокрадваха силните, но мълчаливи викове: „Замълчи! Замълчи! Остави ме сама! Махни се! Не ме докосвай!” , но изпитият алкохол като клокочещо поточе потопи виковете и ги замени с фалшиви одобрителни стенания и усмивки.

...След секса Той я прегърна удовлетворен и пусна телевизора.Ели се гушна там, близо до Сърцето му и мълчеше, затворила очи. Той не забеляза промяната. А говореше, и говореше...

„Искам още уиски, искам още...” –като тежка рок балада говореше вътрешното и Аз и се бореше с минутите.

...Изправи се рязко, взе дрехите, паднали на пода, и понечи да побегне.

„Искам уиски! Налей ми! Искам още!”- и сякаш чу познатия мъжки тембър близо до себе си,който стреснато се опита да я хване, а после- се свлече на земята и вече не помнеше нищо...Тишината бе смес от кафява течност и ъгъл, в който се събираха разочарованията. Денят бе към своя край, нощта дойде, за да успокои съвестта и да приравни лъжата и истината...А очите са затворени,  пътят е еднопосочен.

 „Налей мииииии....!”- а сестрите се бореха с една луда, която не преставаше да нарушава правилника за вътрешен ред и санитарите се опитваха да я обуздаят, за да и бият успокоителна инжекция...Секунди още, вик, отново вик, а после- мрак.