Ели стана както обикновено, около девет сутринта, прозя се и на пръсти отиде до кухнята да си направи кафе.Останалите още спяха, по-големият и брат и малката и сестричка.Хапна от любимите кифлички, които нейната майка с такава охота правеше и поиска отново да се върне в леглото. Но сякаш нещо я задържа за миг и тя погледна през прозореца.И споменът нахлу като отминало събитие и сетивата и се изостриха до крайност.
...В онзи ден Ели нервно обикаляше стаите, бе сама, пуснала музика, поглеждаше оголените си бедра, плътните си устни и вече дългата и черна коса, и отново обиколи помещенията.
Решението не идваше. Тя отвори инстиктивно шкафа с чашите и намери шишето с уискито.Отсипа си отначало малко, а после-повече, и пиеше на големи глътки, сякаш жаждата не можеше да се утоли.А по-скоро усещането да забрави бе по-силно, но уискито взе превес над разума. Там, където няма любов съществува едно голямо:
„Наздраве!” и звън на счупено, който прорязва тишината и се слива с парчето блус за двама.
Н ...