Уговорката ни беше да се чакаме на паркинга. Не ми се влизаше в колата, затова застанах до нея и съзерцавах откъде ще се появят моите колеги. Бюрократични процедури усложниха нещата и за работата трябваше след броени дни пак да съм тук. С умората и проблемите бях свикнала, помислих за дъвката в чантата, когато изневиделица се появи Тя.
- На другите Господ дава с вилицата, пък на тебе с черпака. Оле, колко си убава, а пък тез очи, черни маслини, не мой устоя нито един мъж като тъ погледне.
Електрически ток премина през тялото ми. Тая как ме уцели, дето бягам на километри от тях. Дали пък не е някакво предзнаменование на съдбата... Няма божи ден да не се залепи някоя около мен. Чувала съм много пъти за какви ли не магии. Едни ги правят, други ги развалят и цялата работа все до пари допира. Затова мобилизирах всичките си артистични умения и с възможно най-пленителната усмивка и нежен глас казах:
- Трогната съм от сърце, но не желая да ми гледаш. Ето ти два лева, ако имаш дечица, да ги поч ...