Уличните гледачки и аз
Уговорката ни беше да се чакаме на паркинга. Не ми се влизаше в колата, затова застанах до нея и съзерцавах откъде ще се появят моите колеги. Бюрократични процедури усложниха нещата и за работата трябваше след броени дни пак да съм тук. С умората и проблемите бях свикнала, помислих за дъвката в чантата, когато изневиделица се появи Тя.
- На другите Господ дава с вилицата, пък на тебе с черпака. Оле, колко си убава, а пък тез очи, черни маслини, не мой устоя нито един мъж като тъ погледне.
Електрически ток премина през тялото ми. Тая как ме уцели, дето бягам на километри от тях. Дали пък не е някакво предзнаменование на съдбата... Няма божи ден да не се залепи някоя около мен. Чувала съм много пъти за какви ли не магии. Едни ги правят, други ги развалят и цялата работа все до пари допира. Затова мобилизирах всичките си артистични умения и с възможно най-пленителната усмивка и нежен глас казах:
- Трогната съм от сърце, но не желая да ми гледаш. Ето ти два лева, ако имаш дечица, да ги почерпиш.
- Имам, красавице, имам. Таман две кофички кисело мляко шъ купувам. Ама давай и на мене поне дува лева и Господ здраве да ти дава...
Нямах повече дребни пари и казах:
- Прекаляваш, освободи ме от присъствието си, колегите идват и трябва да тръгваме.
Влизам в колата, а тя хванала предната врата и нарежда.
- Ей, последно ти казвам, не се стискай, пишман шъ ставаш...
Запалих колата и докато отпусках постепенно съединителя, тя се бе вкопчила във вратите, подтичваше заедно с пълзящата кола, а гласът ù ехтеше, смесвайки се с околния шум.
- Магия ша ти правя, кучко мръсна... Магия, дето си такава пинтия. Дано мъж да не виждаш, гола и боса да одиш, парата да не познаваш и дърта вещица да ставаш...
Колата ускори ход и се включи в пътното движение.
***
Оттогава изминаха доста години. ”Гледачките” по улиците се увеличиха неимоверно много. Страхът от предсказанията изчезна. Промени се и мисленето ми... Не знаех много неща за себе си, а те ми ги казваха: че съм умна и хубава; голяма съм артистка; мъжете се редят на опашка при мен, в краката ми падат; от всяко лайно ако става кирпич, от мойто – рингова тухла…
И получаваха съответното възнаграждение…
Не съм правила сметка за цената, но пък прозрях една отдавна известна житейска истина – хората те приемат такава, каквато сама се представиш. Да разчиташ най-вече на себе си, да показваш воля и характер и преодоляваш трудностите, които са неизменна част от живота ни, и да не забравяш да се забавляваш.
Благодарна съм им, защото колкото пъти съм падала, толкова пъти съм се изправяла благодарение на тях.
Гледачките – тези, които с усилия, унижения и постоянство, ден след ден, зиме и лете, в студ и в пек, организират прехраната си и тази на децата си, станаха мои психотерапевти и част от ежедневието ми.
Ами познават, разбира се, даже и за това как "дърта вещица" ще ставам...
© Димка Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Колко е важно сами на себе си да сме огледало. -
Благодаря ти Дими! Имам някои неща, писани на тази тема, даже последното така и не съм намерила време да го пусна. Ромският въпрос живо ме интересува, защото имам нещастието да живея в квартал, където те стават все повече и повече. Защо ли казвам нещастие, като много си харесвам кварталчето, но проблемите ни идват непрекъснато от братята социално слаби. За трийсет и пет години и кътните им зъбки знам. Много мога да говоря по тази тема, но да не занимавам всички. За едно си права: хората те приемат такава, каквато сама се представяш и е нужна воля и борбеност, за да продължаваш напред. Желая ти много слънчеви усмивки!
-
Нели,благодаря за интереса. Знаеш ли, стана ми приятно, защото твоите неща са стойностни, а аз уважавам такива хора.Прегръдка.Дими
-
Беше ми интересно да те чета. Поздрави!
-
Благодаря Мия. "Мило и свежо" две думи, а толкова много означават понякога. Весел празник и щастливи запомнящи се мигове... Дими
-
Благодаря Мария,радвам се, че разменяме мисли по един или друг проблем, че мога да чета "откровения" на различни теми. Всички ние тук на различна възраст, с различен социален статус,възпитавани по различен начин, от различни краища ни обединяват общите ни интереси - желание да четем и творим, да опознаваме все нови и нови неща от живота,да се стремим към към по-добро и цивилизовани човешки взаимоотношения/ тук го постигаме/."Гледачките" останаха на по-заден план .Сега съм пристрастена към компютъра,защото ми е необходимо общуването с всички тук, с които се запознахме и само един ден да се наложи да отсъствам, чувствам липсата ви и някъква празнота в душата. Твърде много се отплеснах. Поздрави, добро настроение и успешен ден. Дими
-
Човек може да научи много неща за себе си и живота, когато най-малко очаква и от някого, от когото не се и надява. Животът е странен, шарен! Хареса ми! Поздрави, Дими!
-
Не мисля, че ще убия слона с прашка,но и тази картинка се вписва в атмосферата на 21 век с всичките позитиви и негативи.Животът на другите... Животът - такъв какъвто е.
-
Дими
Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
