Умиращо сърце
Нощта нежно падна над града.Само лампите осветяваха самотните улички.Вятъра галеше листата на дърветата,полюшваше нежно малките тревички цветя.Да,тази нощ беше цяла идилия.В хармония бяха и природата и хората потънали в дълбок сън.Но някъде там далече се чуваха ударите на едно сърце.То биеше лудо,не спираше.А аз го чувствах толкова живо,може би защото знаех ,че след минути и то ще замре...
Да това беше моето разбито но все още живо сърце.То не беше в хармония с разума.Казваше направи го,а разумът точно обратното.Но вече нямах какво да губя,затова реших да послушам него.То което казваше всичко да свърши веднага,веднъж за винаги...ах,моето сърце..
В тъмнината проблясна острие.То беше студено,копнеещо да потъне в нечия плът.А аз държах това стоманено решение...до мен лежеше...ти.Защо го направи,защо ме нарани?Нима не знаеше че ще се разгневя...Но не,достаъчно чаках.Дойде момента.Поех си въздух,стиснах ножа и го забих дълбоко в твоето предателско сърце.Острието потъна нежно,тихо...кръвта се стичаше по тялото ти,гореща...страстна.Спрях вика ти с целувка.А очите ти ме гледаха виновно.Знаеше защо го направих.Ръката ти погали лицето ми и после всичко свърши,за теб.А сега трябваше да те последвам в тъмнината,в царството на сенките...Но този път нямаше да ме боли толкова много,защото обичах теб повече от самата себе си.Ножа щеше да получи втората си жертва...сега.И вече пътувам към теб,обляна в кръв и сълзи.Защото те обичах,а ти ме предаде.А можеше да не се случва.Но аз послушах сърцето си,което ти разби.То ми каза какво да правя.Моето умиращо сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Биляна Радоева Все права защищены
6+ 
