Умиращо сърце
Нощта нежно падна над града.Само лампите осветяваха самотните улички.Вятъра галеше листата на дърветата,полюшваше нежно малките тревички цветя.Да,тази нощ беше цяла идилия.В хармония бяха и природата и хората потънали в дълбок сън.Но някъде там далече се чуваха ударите на едно сърце.То биеше лудо,не спираше.А аз го чувствах толкова живо,може би защото знаех ,че след минути и то ще замре...
Да това беше моето разбито но все още живо сърце.То не беше в хармония с разума.Казваше направи го,а разумът точно обратното.Но вече нямах какво да губя,затова реших да послушам него.То което казваше всичко да свърши веднага,веднъж за винаги...ах,моето сърце..
В тъмнината проблясна острие.То беше студено,копнеещо да потъне в нечия плът.А аз държах това стоманено решение...до мен лежеше...ти.Защо го направи,защо ме нарани?Нима не знаеше че ще се разгневя...Но не,достаъчно чаках.Дойде момента.Поех си въздух,стиснах ножа и го забих дълбоко в твоето предателско сърце.Острието потъна нежно,тихо...кръвта се стичаше по тялото ти,гореща...страстна.Спрях вика ти с целувка.А очите ти ме гледаха виновно.Знаеше защо го направих.Ръката ти погали лицето ми и после всичко свърши,за теб.А сега трябваше да те последвам в тъмнината,в царството на сенките...Но този път нямаше да ме боли толкова много,защото обичах теб повече от самата себе си.Ножа щеше да получи втората си жертва...сега.И вече пътувам към теб,обляна в кръв и сълзи.Защото те обичах,а ти ме предаде.А можеше да не се случва.Но аз послушах сърцето си,което ти разби.То ми каза какво да правя.Моето умиращо сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Радоева Всички права запазени
6+ 
