Умопомрачение

Това бе нощ като всяка друга, и въпреки това напълно различна и необикновена. Чувството за вълшебство, което се носеше из въздуха, беше осезаемо. Лежах в леглото си, без да мога да заспя. Горещият въздух, който влизаше през отворения прозорец, ме беше накарал да се отвия и сега усещах всеки полъх на вятъра по голата си кожа. Отвън долиташе сладникаво ухание на смокини, примесено с мириса на някакво цвете. Нощта беше тиха. Чуваха се само песните на щурците, както обичам да казвам – скърцаха с колелцата на количките си. Помислих си, че в такава нощ не трябва да се спи, може би затова сънят не идваше. Никога не съм била спонтанна, но сега реших да изляза навън. Просто така, без причина. Станах и се облякох. Знаех, че в действията ми няма логика, но въпреки това не размислих.
Навън нощта ми се стори още по-прелестна със тихата луна и заспалите улици. Нищо не нарушаваше покоя ми. Продължих да вървя в тъмнината. В далечината видях силует, който приближаваше бавно към мен. Очевидно и друг беше решил да се порадва на лятната нощ. Постепенно започнах да различавам чертите на непознатия. Дали заради моментното ми умопомрачение, но те ми се сториха нечовешки съвършени, почти порцеланови. Приближих се и попитах:

–      Кой си ти?

–      Аз съм тихата ти лудост…

–      ………..

–      Аз съм изпепеляващата страст, аз съм ангел и дявол… аз съм твой.

Останала без думи, аз стоях и гледах този странен не човек. Той протегна ръка и погали лицето ми. Понечих да се отдръпна, но той каза да не се страхувам. Стоях като хипнотизирана, без да мога да помръдна, потъвах в дълбоките му очи. Когато отново вдигна ръка, аз бях готова за допира му, толкова нежен и същевременно толкова горещ, оставящ пламенна диря по кожата ми. Посегна към вързаната ми на опашка коса и с едно движение я разпиля по гърба ми. Прокара пръсти по дължината ù, разпръсвайки аромат на лавандула. Чувствах, че електрически заряд преминава през тялото ми, буря от чувства, ураган от емоции ме връхлетяха, оставяйки ме безсилна да противодействам на случващото се. Хванал лицето ми в силните си длани, той долепи парещите си устни до моите. В този момент забравих коя съм, забравих дори името си. Не исках тази сладка забрава никога да свършва. Желаех единствено него. Когато най-после отворих очи, той прошепна:

-        Ето така те кара да се чувстваш истинската любов. Намери я.

И си тръгна така, както беше дошъл. Толкова тихо и мистериозно, оставяйки ме без дъх.