Самотата, в моите очи , не беше това , което всички я представят.
За мен представляваше просто поле, лишено от емоцията, която хората ни носят. Не бях лишен от самото обкръжение, а от комфорта, който то трябваше да ми носи.
Опитах да намеря спокойствието в тишината, която сам предизвиках.
Някой път го намирах , друг път просто си представях , че някога ще го намеря. Така или иначе бях в постоянен процес на търсене , в който се опитвах да си представя крайния резултат.
Дишането ми не беше затруднено, защото днес бях решил да спра да си поемам дъх. Погледът ми не беше празен и замъглен , защото бях затворил очи.
В такива моменти се радвах, че намирах начин да се отърва от дразнението, което собствената ми малоценност предизвикваше.
След няколко преглъщания гърлото ми се наслояваше. Не просто се наслояваше , а изпитваше болезнената необходимост да разкара буцата, която беше заседнала.
Коварната сила, притискаща крайниците ми към леглото ме остави за момент. Безжизнената превъзбуденост, в ...