Vay (Vaу) - Произведения

Проклета 🇧🇬

За някои проклета си била,
всяко живо същество само с присъствието
си би почернила,
много си се била променила.
Неразумна злоба от тебе бликала ...

Vay

Поэзия » Философская

2021-10-05T15:57:19+03:00 787 1

Емпатия 🇧🇬

Мисля, че
обичаш гласно да шептиш
и тихо да пищиш.
Плачевно ми е около теб,
сякаш очакваш помощ ...

Vay

Поэзия » Свободный стих

2021-10-02T23:41:32+03:00 950

Залостени 🇧🇬

Залостени в клетка
някъде в дълбините на морето
и тухлено ми се вижда днес небето.
Изтъркано червено,
доста антично, ...

Vay

Поэзия » Свободный стих

2021-10-01T10:43:51+03:00 792

Крокодилски сълзи 🇧🇬

Нека да крещиш без глас
отчаяно скитащ се
и губещ мотивите
на всеки минатюрно
малък крясък. ...

Vay

Поэзия » Свободный стих

2021-09-30T19:09:43+03:00 831

Из изтърканите гънки на мозъка 🇧🇬

Вероятно не помните, когато съвсем леко бях вметнала, но и в същото време дебело подчертала с колко страхове и безнадеждност е напоен градския въздух. Заради реалната опасност да го забравя, често си го напомням по най-различни начини.
Каквото и да правя, до където и да се опитвам да стигна, не мога ...

Vay

Проза » Другие

2021-09-29T13:57:56+03:00 814 1

Между четирите проклети сезона 🇧🇬

Наскитах се като несретник из правите безкрайни градски улици, вникнах във всичките жълти нюанси, в които бяха боядисани старите тухли и оставих достатъчно кални следи по тях. Главата ми попи като гъба всяка една малка пукнатина по стените в стаята ми. Докоснах всяка една стичаща се капка по прозоре ...

Vay

Проза » Рассказы, Другие

2021-09-26T20:23:51+03:00 1.1K 2 2

Помня 🇧🇬

Още помня някои малки детайли,
които ме убиват и дори понякога тръпки ме побиват.
Например, вкусът от тежката ти цигара, примесен с ментовия ти дъх.
Сладникавият ти парфюм, който усещам на километри от теб.
Тънката ти талия и белите ти крака, изпълнени със синини- големи и не толкова големи. ...

Vay

Поэзия » Любовная

2021-07-18T13:36:11+03:00 749

Увлечена 🇧🇬

Може би съм глупава или просто увлечена
без да осъзнавам или поне трудно го правя.
Но ме привличаш странно и отблъскваш понякога
за редките пъти,
в които сме се срещали. ...

Vay

Поэзия » Любовная, Свободный стих

2021-07-10T22:38:49+03:00 794

Живея 🇧🇬

Живея
За дните, в които небето се слива с морето и прелива до сини нюанси,
които са ми малко познати.
Загадъчни и интересни.
За моментите, ...

Vay

Поэзия » Свободный стих

2021-06-29T12:40:11+03:00 812 2

Мръсните ми кецове 🇧🇬

-Престани да гледаш надолу, когато вървиш- измрънка сестра ми и ме удари леко по гърба, за да изправя почти изкривения си гръбначен стълб.
Главата ми беше замаяна и не можех да ѝ кажа нищо, а и нямах желанието да отговоря на командата ѝ.
Погледнах за момент напред и след като усетих как още повече м ...

Vay

Проза » Рассказы

2021-04-07T06:08:17+03:00 866 1 2

На майка ми 🇧🇬

Щом доловя разочарованието в очите ти,
веднага разбирам
и място трудно си намирам.
Опитвам се да бъда ,
когато не мога в огледалото дори да погледна ...

Vay

Поэзия » Свободный стих

2021-03-26T07:37:11+02:00 859

Свързаността 🇧🇬

Черни къдрици, премятащи се игриво във въздуха
Поглед, който прониква в теб и може за секунди да те прочете и да предизвика от онази емпатия, до която всички отчаяно се опитваме да достигнем.
Мисълта протича за секунди, а спомените я доукрасяват.
Превъртат се на лента, докато мозъкът ти не спре да ф ...

Vay

Поэзия » Любовная

2021-03-14T23:45:43+02:00 810 1

Аз и градът 🇧🇬

Вървях измежду старите блокове, покрити с жълти полуразбити тухли. Всяка от тях беше на равно разстояние от другата и излъчваше характерната за материала студенина.
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали едн ...

Vay

Проза » Рассказы

2021-03-02T19:22:38+02:00 1.2K 2 4

Още веднъж 🇧🇬

още веднъж
си измих лицето,
водата проникна в кожата ми,
огледалото показа изражението ми
и ето тогава наистина исках да заплача. ...

Vay

Поэзия

2021-03-01T07:56:40+02:00 775 1 13

А/я 🇧🇬

Винаги съм смятал за странно привлекателна смесената светлина на лампите от отсрещните блокове. Както и примигащите улични лампи, защото действат странно успокояващо.
Някак си, това се и оказа причината да седя на дървения стол на малката си тераса с нисък парапет. Не знаех колко е часа, предполагам ...

Vay

Проза » Рассказы

2021-02-24T05:24:40+02:00 770 1

Слепота 🇧🇬

Мъглата се сгъстяваше и проникваше в очите ми.
Премигах в опит да видя това, което не се виждаше от никого.
Попиваше в главата ми , която стотици пъти бях блъскал в стената на апартамента си.
Имаше нещо по-болезнено дори от болката от удара. Чувството на безнадеждност , което я придружаваше, я засле ...

Vay

Проза

2021-02-17T17:30:26+02:00 811

Страх 🇧🇬

Преминах през всичките нюанси
на това да си объркан,
на това да се възприемаш като умопобъркан.
Не просто преминах,
а ги нарисувах. ...

Vay

Поэзия » Свободный стих

2021-02-16T15:36:50+02:00 1.1K 1 1

Смяна 🇬🇧

Why does it look so pointless
to dream while sleeping
and sleeping when you are supposed to dream...
The day becomes just as black as the night.
And the night becomes an inactive day, which looks less pointless than the morning . ...

Vay

Переводы » Поэзия, с английского

2021-02-12T08:46:30+02:00 1.8K

Натрапчивост 🇧🇬

Времето може би наистина имаше силата да лекува. Но, но не и онези, които не можеха да преглътнат гъстите локви гнусотия, които се натрупваха в него и непрестанно се изливаха над главите им.
Спомените ми се виждаха именно тези тинести локви, в които бях жестоко нагазил.
Живеех в миналото, а планирах ...

Vay

Проза » Рассказы

2021-02-12T08:44:21+02:00 823 1 1

Мен 🇬🇧

The stabbing ribs are reinforcing the pain in my chest.
The hands trembling are a proof of the constant paranoia in my brain.
The gap between my hips is the emptiness that can be found anywhere in me.
The fingers are pointing the idea of living in despair.
My look in the face is reflecting the beaut ...

Vay

Переводы » с английского

2021-02-11T08:02:38+02:00 1.6K 1 1

Успокоение 🇧🇬

Въздухът се бе наслоил и тежеше толкова, че можеше да задуши и диво животно.
Но не беше от онази тежест, която предизвиква вътрешно дразнение.
Дразнение, което бе склонно да те накара да скочиш от мястото си в очакване товара да се разтовари, където и да било другаде, само не и върху краката ти.
Дра ...

Vay

Проза » Рассказы

2021-02-04T08:33:33+02:00 832 1

Понякога 🇬🇧

Sometimes I swallow hard because I have had the honor of being one of those great lucky ones who has seen the darkest shades of something, they just played with in the beginning.
Понякога преглъщам тежко, защото съм имал честта да бъда един от онези щастливци, които са виждали най-тъмните нюанси на ...

Vay

Переводы » Поэзия, с английского

2021-01-30T09:20:32+02:00 1.7K 1

Носталгия 🇧🇬

Няколко метра над земята. Там се намирах в момента. Краката ми висяха, а ръцете ми бяха подпрени на заобикалящия ме асфалт. Времето беше нетипично и в перфектно съответствие с константното ми настроение. Със сигурност имаше странични шумове, които биха развалили перфектното спокойствие, което ми пре ...

Vay

Проза » Рассказы

2021-01-29T17:38:22+02:00 792 1 1

I don't know you 🇬🇧

I don't know you
but I know too well,
Your habit of not locking the door, and walking shoeless on the cold floor
Your worn pijama with small spots on it
Your messy hair which can almost always be seen in the air ...

Vay

Поэзия » Любовная, Свободный стих

2021-01-28T08:35:12+02:00 1.4K

Умората от тишината, която предизвиках 🇧🇬

Самотата, в моите очи , не беше това , което всички я представят.
За мен представляваше просто поле, лишено от емоцията, която хората ни носят. Не бях лишен от самото обкръжение, а от комфорта, който то трябваше да ми носи.
Опитах да намеря спокойствието в тишината, която сам предизвиках.
Някой път ...

Vay

Проза » Рассказы

2021-01-27T10:56:31+02:00 1.5K 2 2

Жълто 🇧🇬

Жълтият цвят, цветът на щастието.
Този цвят падаше бавно от прясно боядисаните тухли.Малките капки от чистата боя падаха точно върху сивия асфалт.
Някой стъпи там и остави отпечатъка на калните си обувки. Калта попречи на капка от прясната боя да падне.Внезапно тухлите започнаха да изглеждат като он ...

Vay

Проза » Рассказы

2021-01-27T09:32:55+02:00 1.2K 2 1

Примирение 🇧🇬

Изпитвам неописуем страх от улиците, които винаги са пълни. Не с хора , а с локви отрова, чиито изпарения се разбиват право в устните ми.
Притискам ги, стискам ги, но винаги усещам киселия вкус.
Изгаряше гърлото ми и го караше да пресъхва. Образуваше рани по лигавицата.
Понякога дори и кондензираше. ...

Vay

Проза » Рассказы, Другие

2021-01-26T09:04:40+02:00 912 2 1