Vay
18 результатов
-Престани да гледаш надолу, когато вървиш- измрънка сестра ми и ме удари леко по гърба, за да изправя почти изкривения си гръбначен стълб.
Главата ми беше замаяна и не можех да ѝ кажа нищо, а и нямах желанието да отговоря на командата ѝ.
Погледнах за момент напред и след като усетих как още повече м ...
  67 
Щом доловя разочарованието в очите ти,
веднага разбирам
и място трудно си намирам.
Опитвам се да бъда ,
когато не мога в огледалото дори да погледна ...
  48 
Черни къдрици, премятащи се игриво във въздуха
Поглед, който прониква в теб и може за секунди да те прочете и да предизвика от онази емпатия, до която всички отчаяно се опитваме да достигнем.
Мисълта протича за секунди, а спомените я доукрасяват.
Превъртат се на лента, докато мозъкът ти не спре да ф ...
  59 
Вървях измежду старите блокове, покрити с жълти полуразбити тухли. Всяка от тях беше на равно разстояние от другата и излъчваше характерната за материала студенина.
Разпоредбата на блоковете ги караше да приличат на купчета лед, подредени перфектно във формичките си.
Колите, които бяха наспирали едн ...
  66 
още веднъж
си измих лицето,
водата проникна в кожата ми,
огледалото показа изражението ми
и ето тогава наистина исках да заплача. ...
  99  15 
Винаги съм смятал за странно привлекателна смесената светлина на лампите от отсрещните блокове. Както и примигащите улични лампи, защото действат странно успокояващо.
Някак си, това се и оказа причината да седя на дървения стол на малката си тераса с нисък парапет. Не знаех колко е часа, предполагам ...
  59 
Мъглата се сгъстяваше и проникваше в очите ми.
Премигах в опит да видя това, което не се виждаше от никого.
Попиваше в главата ми , която стотици пъти бях блъскал в стената на апартамента си.
Имаше нещо по-болезнено дори от болката от удара. Чувството на безнадеждност , което я придружаваше, я засле ...
  70 
Преминах през всичките нюанси
на това да си объркан,
на това да се възприемаш като умопобъркан.
Не просто преминах,
а ги нарисувах. ...
  79 
Why does it look so pointless
to dream while sleeping
and sleeping when you are supposed to dream...
The day becomes just as black as the night.
And the night becomes an inactive day, which looks less pointless than the morning . ...
  149 
Времето може би наистина имаше силата да лекува. Но, но не и онези, които не можеха да преглътнат гъстите локви гнусотия, които се натрупваха в него и непрестанно се изливаха над главите им.
Спомените ми се виждаха именно тези тинести локви, в които бях жестоко нагазил.
Живеех в миналото, а планирах ...
  85 
The stabbing ribs are reinforcing the pain in my chest.
The hands trembling are a proof of the constant paranoia in my brain.
The gap between my hips is the emptiness that can be found anywhere in me.
The fingers are pointing the idea of living in despair.
My look in the face is reflecting the beaut ...
  134 
Въздухът се бе наслоил и тежеше толкова, че можеше да задуши и диво животно.
Но не беше от онази тежест, която предизвиква вътрешно дразнение.
Дразнение, което бе склонно да те накара да скочиш от мястото си в очакване товара да се разтовари, където и да било другаде, само не и върху краката ти.
Дра ...
  72 
Sometimes I swallow hard because I have had the honor of being one of those great lucky ones who has seen the darkest shades of something, they just played with in the beginning.
Понякога преглъщам тежко, защото съм имал честта да бъда един от онези щастливци, които са виждали най-тъмните нюанси на ...
  145 
Няколко метра над земята. Там се намирах в момента. Краката ми висяха, а ръцете ми бяха подпрени на заобикалящия ме асфалт. Времето беше нетипично и в перфектно съответствие с константното ми настроение. Със сигурност имаше странични шумове, които биха развалили перфектното спокойствие, което ми пре ...
  84 
I don't know you
but I know too well,
Your habit of not locking the door, and walking shoeless on the cold floor
Your worn pijama with small spots on it
Your messy hair which can almost always be seen in the air ...
  94 
Самотата, в моите очи , не беше това , което всички я представят.
За мен представляваше просто поле, лишено от емоцията, която хората ни носят. Не бях лишен от самото обкръжение, а от комфорта, който то трябваше да ми носи.
Опитах да намеря спокойствието в тишината, която сам предизвиках.
Някой път ...
  283 
Жълтият цвят, цветът на щастието.
Този цвят падаше бавно от прясно боядисаните тухли.Малките капки от чистата боя падаха точно върху сивия асфалт.
Някой стъпи там и остави отпечатъка на калните си обувки. Калта попречи на капка от прясната боя да падне.Внезапно тухлите започнаха да изглеждат като он ...
  96 
Изпитвам неописуем страх от улиците, които винаги са пълни. Не с хора , а с локви отрова, чиито изпарения се разбиват право в устните ми.
Притискам ги, стискам ги, но винаги усещам киселия вкус.
Изгаряше гърлото ми и го караше да пресъхва. Образуваше рани по лигавицата.
Понякога дори и кондензираше. ...
  98 
Предложения
: ??:??