Уморена съм, даже нямам сила да изкрещя... Измършавяла от ходене, да намеря по пътя си капчица щастие, остаряла от чакане, да получа прашинка любов.
Уморена от безверие, безсъние, безсилие...
Устремена към нищото.
Сама аз се питам, откъде тази сила у мен, като знам, че всичко е безвъзвратно изгубено. Как мога да намеря нещо, което отдавна го няма в душите на хората.
Наивна глупачка!
Как? Как да намеря потъпканата вяра, скритото щастие, потъналата в забрава любов...?
Толкова уморена от сушата и тишината, ожадняла за чувства, огладняла за думи,
раздаваща вяра и щастие, пръскаща дъжд от любов помежду ни...