Уморена от търсене, чакане... уморена
Уморена от безверие, безсъние, безсилие...
Устремена към нищото.
Сама аз се питам, откъде тази сила у мен, като знам, че всичко е безвъзвратно изгубено. Как мога да намеря нещо, което отдавна го няма в душите на хората.
Наивна глупачка!
Как? Как да намеря потъпканата вяра, скритото щастие, потъналата в забрава любов...?
Толкова уморена от сушата и тишината, ожадняла за чувства, огладняла за думи,
раздаваща вяра и щастие, пръскаща дъжд от любов помежду ни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елиза Всички права запазени