Уроците продължават

Кух Че Реп обича да свири и от време на време хората от Околията го виждат да навлиза в гората, помъкнал гайдата си.
Колкото и странно да му изглежда на Реп, оказа се, че и Ко Та Рак обича музиката, но поради специфичното устройство на лапите му може да свири единствено на тарамбука и подобни инструменти.
Сега двамата са засичани да отиват в гората, за да се упражняват, но още никой не ги е слушал как свирят заедно.

Дърт Пън се е изтегнал на шарена сянка в градината си, като надига манерка със сравнителнодобротовинонаХо и не забравя да досипва в канчето на Но Щен Вълк, като види, че намалява.
Вълк седи до мъдреца, обърнал нос към прохладния ветрец и си сръбва от винцето, което Пън му сипва, присвил уши от удоволствие, наслаждавайки се на милувките на вятъра (както любезният читател си спомня, Но е голям почитател на летния вятър).
- Кажи ми, Но Щен Вълк - пита по някое време Дърт Пън. - Кое е най-важното качество?
- Зная за няколко най-важни качества - отговаря сравнително скоро след това вълкът. - Ти за кое искаш да ти кажа?
- Искам да чуя - след що-годе кратка пауза продължава мъдрецът - за това, за което ще ми кажеш.
- Изненадата - заявява по някое време Вълк - е най-важното от много важните качества на индивида.
Дърт Пън не е много сигурен какво има предвид опонента му, но в тази игра, която двамата играят в момента, няма право да попита директно. За щастие винаги има и друг начин:
- Кажи ми, Но Щен Вълк - започва, след като отпива здрава глътка вино мъдрецът.  - Какво в тази градина те изненадва най-много.
Вълк също е наясно с правилата на играта им - трябва да отговори така, че Пън да го разбере, но без да каже направо какво има предвид, тъй че се замисля, като не забравя да си сръбва от канчето си с вино.
- Най-много ме изненадва - съобщава след достатъчно време Но - начинът, по който взаимно не се забелязвате с онзи охлюв.
Дърт Пън се позамисли, почеса се по носа и кимва:
- Разбрах.
И наистина бе разбрал.