Усещане за вълшебство
Разхождах се по едно високо плато. Задръстените ми от мръсотията на големия град и катрана от цигарите дробове вдишваха с лекота свежия въздух, наситен с летен аромат. Затлаченото ми от ежедневните грижи съзнание постепенно се прочистваше и започваше да долавя фините вибрации на хармония, които изпращаше Природата. Вглъбена в новите усещания, за малко щях да пропусна една жена, която береше някакви растения. Сепнах се от гласа ù:
- Добър ден, момиче! На раз'одка, а, баби?
- Добър ден - отговорих смутено. - Извинявайте, не съм Ви видяла.
- А, де ще ме видиш у тоя шубрак? Не си тукашна ти. Да седнем та да се разговорим малце, а?
- С удоволствие.
Аз извадих термоса с кафе и сладките. И двете хапнахме и пийнахме, но когато възрастната жена видя кутията с цигари, ме сгълчи с майчинска загриженост:
- А бе, баби, да земеш да го маниш тоз тютюн, че само ти пий силиците. На, земи дъвчи от таз трева и ше ти мине мерака.
Задъвках непознатото стръкче и наистина - желанието ми да пуша намаля.
- Благодаря - усмихнах се искрено. - Наистина не ми се пуши толкова вече. Вие откъде познавате тези билки?
- А, туй ми се случи още кога бех младо момиче. Да ти разкажем, а?
- Моля Ви...
- Тъй... Бех аз млада и луда глава. Все по ливадите тичах, често вечер тама замръквах. Най ми се щеше самодиви да видим. Една такваз нощ, тамън да заспим връз един камък и гледам - къде мене идат три момета. В бели ризи, везани, и с венци от цветя на главите. Едната от тех ми проговори и рече, че те са тез, дет на живота силата държат и те туй ми заръчаха трите.
Първата песен зафана:
Мравките малки
ти показват посока -
стъпка напред
и четири назад,
стъпка встрани
и седем наляво.
Костенурката последвай,
бавно ти напредвай.
Втората, и тя почна да пее:
Бяла билка -
за родилка,
жълта трева -
за малки деца,
зеленилка -
тайна билка.
От стар корен кора
да лекува онова
що смъртта прощава
и ще не ще - дни дава.
Мъх зелен -
за дом засмен.
Третата най-малце ми пе:
Три години ти мълчи,
после леко се вдигни,
думи тежки не сборувай,
ами тайни пророкувай.
И азе напра'их стъпките, що ми първата зададе и стигнах до ливадата де имаше все що ми втората изпе. После, как третата ми заръча, три години дума не обелих. Мина се време и се почна. Къде болен имаше - пророкувах и ако дни му беха дадени, с цер церувах. Те това е.
Благодарих на баячката-вълшебница, целунах ръката, която ми беше подала билката срещу моя порок и тръгнах към града. Не зная дали ще откажа цигарите, но винаги, когато си спомням за тази жена, ще ме изпълва усещането за вълшебство.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весислава Савова Все права защищены
