Усещане за вълшебство
Разхождах се по едно високо плато. Задръстените ми от мръсотията на големия град и катрана от цигарите дробове вдишваха с лекота свежия въздух, наситен с летен аромат. Затлаченото ми от ежедневните грижи съзнание постепенно се прочистваше и започваше да долавя фините вибрации на хармония, които изпращаше Природата. Вглъбена в новите усещания, за малко щях да пропусна една жена, която береше някакви растения. Сепнах се от гласа ù:
- Добър ден, момиче! На раз'одка, а, баби?
- Добър ден - отговорих смутено. - Извинявайте, не съм Ви видяла.
- А, де ще ме видиш у тоя шубрак? Не си тукашна ти. Да седнем та да се разговорим малце, а?
- С удоволствие.
Аз извадих термоса с кафе и сладките. И двете хапнахме и пийнахме, но когато възрастната жена видя кутията с цигари, ме сгълчи с майчинска загриженост:
- А бе, баби, да земеш да го маниш тоз тютюн, че само ти пий силиците. На, земи дъвчи от таз трева и ше ти мине мерака.
Задъвках непознатото стръкче и наистина - желанието ми да пуша намаля.
- Благодаря - усмихнах се искрено. - Наистина не ми се пуши толкова вече. Вие откъде познавате тези билки?
- А, туй ми се случи още кога бех младо момиче. Да ти разкажем, а?
- Моля Ви...
- Тъй... Бех аз млада и луда глава. Все по ливадите тичах, често вечер тама замръквах. Най ми се щеше самодиви да видим. Една такваз нощ, тамън да заспим връз един камък и гледам - къде мене идат три момета. В бели ризи, везани, и с венци от цветя на главите. Едната от тех ми проговори и рече, че те са тез, дет на живота силата държат и те туй ми заръчаха трите.
Първата песен зафана:
Мравките малки
ти показват посока -
стъпка напред
и четири назад,
стъпка встрани
и седем наляво.
Костенурката последвай,
бавно ти напредвай.
Втората, и тя почна да пее:
Бяла билка -
за родилка,
жълта трева -
за малки деца,
зеленилка -
тайна билка.
От стар корен кора
да лекува онова
що смъртта прощава
и ще не ще - дни дава.
Мъх зелен -
за дом засмен.
Третата най-малце ми пе:
Три години ти мълчи,
после леко се вдигни,
думи тежки не сборувай,
ами тайни пророкувай.
И азе напра'их стъпките, що ми първата зададе и стигнах до ливадата де имаше все що ми втората изпе. После, как третата ми заръча, три години дума не обелих. Мина се време и се почна. Къде болен имаше - пророкувах и ако дни му беха дадени, с цер церувах. Те това е.
Благодарих на баячката-вълшебница, целунах ръката, която ми беше подала билката срещу моя порок и тръгнах към града. Не зная дали ще откажа цигарите, но винаги, когато си спомням за тази жена, ще ме изпълва усещането за вълшебство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весислава Савова Всички права запазени
